Архитектурата отвъд сградите. Стълби, водещи към замъци в небето. Изложение, разказващо за хората, а не за архитектурните скици.

Така медиите описват посланието на започналото тази седмица (и продължаващо до 21 ноември) във Венеция издание на Биеналето на архитектурата. То се провежда в бившата фабрика от ХVІ век за производство на корабни въжета, участват представители на 53 държави, а фокусът е поставен върху хората и пространството.

Метална стълба, изкачваща се към облаците, тъмна стая с падаща като спирали вода и кула от метални клетки, от която можеш да скочиш в нищото (отдолу все пак ви очакват порести матраци). Тези и много други инсталации и павилиони за пръв път са организирани от жена - японският архитект Кацуо Седжима - тазгодишният носител на наградата "Прицкер", най-престижната в занаята.

Първоначалните реакции на критиката са положителни, най-вероятно защото има свежа вълна, отнесла досегашните тромави експозиции, затиснати от многословни обяснения и скучни скици.

За най-добър проект и носител на наградата "Златният лъв" бе обявена почти невидимата инсталация от тънки нишки на Джуна Ишигами. Тя обаче се оказа толкова крехка, че вече падна два пъти и посетителите недоволстваха, че ги посреща табелка "Съжаляваме, повредено".

12-ото венецианско биенале е място, където архитектите се събират да помечтаят. И да се завърнат към корените, т.е. да се измъкнат от комерсиалната спирала на проектите за все по-големи градове и сгради и да покажат, че има начин повече да се постигне с по-малко.

Само две илюстрации за последното - националните павилиони на Бахрейн и Унгария. Първият бе обявен за най-добрия на изложението заради идеята да се пренесат от бреговете на Персийския залив три рибарски колиби - елементарно красиви в своята простота.

Унгарците пък напълниха пространството с хиляди висящи на конци моливи, а на стените екрани показват ръце на архитекти, млади и стари, рисуващи проектите си и сякаш напомнящи, че компютрите и технологиите не могат да заместят гениалността на рисунката.