Най-после "Нобел" за Марио Варгас Льоса
След цели 28 години латиноамериканските писатели вчера отново получиха повод да празнуват - Марио Варгас Льоса бе удостоен с тазгодишната Нобелова награда за литература. 74-годишният перуанец е първият нобелист от Южна Америка след Габриел Гарсия Маркес, отличен през 1982 г., и според критиката отдавна е трябвало да получи престижния приз.
Варгас Льоса често е споменаван редом с Маркес (с когото има 30-годишна вражда) като един от най-великите съвременни писатели в испаноезичния свят. Той е автор на над 30 романа, пиеси и есета, включително "Леля Хулия и писачът" (1977), "Войната в края на света" (1981) и "Празникът на козела" (2000).
С избора си шведската академия отново внесе доза политика в изкуството. Варгас Льоса бе поддръжник на Фидел Кастро, но после премина към десницата и през 1990 г. се кандидатира за президент на Перу. Той изгуби от Алберто Фухимори, който управлява 10 години, но се оказа един от най-корумпираните лидери на страната и в момента излежава почти 40-годишна присъда затвор.
Часове след поражението писателят бяга в чужбина и през 1993 г. става испански гражданин.
"Произведенията му не са просто фантастични и приятни за четене. Той е един от авторите, които през ХХ век са писали най-остро и най-красноречиво за смесването на културата и политиката в Латинска Америка", коментира пред "Ню Йорк таймс" Рубен Гало, професор по испанско-американска литература в Принстънския университет, където в момента преподава и самият Варгас Льоса.
В интервю за изданието през 2002 г. писателят казва, че е задължение на романиста да критикува и поставя под съмнение реалния живот: "В Латинска Америка Инквизицията 300 години е забранявала романите. Мисля, че са разбирали добре как по подмолен начин те могат да разбунтуват човешката душа."