Тя е дошла чак до Украйна да търси сурогатна майка. Рак на матката, установен през юни 2008 г., я е лишил от способност сама да си роди дете. Подобно на нея все повече жени, които не могат да забременеят и се сблъскват със забраната на сурогатното майчинство в собствените си държави, пътуват хиляди километри до Украйна, за да наемат утробата на друга жена.

Жертви на обществена стигма по отношение на бездетността, особено на Балканите, те се сблъскват и с враждебността на закона в повечето страни към платената сурогация. В Украйна ги привличат либералните закони за комерсиална сурогация, относително добре развитата медицинска инфраструктура и цената.

Повечето жени, които се насочват към тази бивша съветска република, са от Западна Европа и Америка – само те обичайно са в състояние да си позволят подобен разход. Въпреки това все повече пациенти подобно на Ненчева произхождат от средната класа на Балканите – макар за тях таксите все още да са много голям разход.

Персоналът в Международния център за сурогатно майчинство (МЦСМ) в Харков, Украйна, казва на Румяна Ненчева, че тя не е единствената жена с това име от България, която е пропътувала над 2000 км до там.

Администраторката зад бюрото обяснява делово, че Румяна Ненчева има два варианта, що се отнася до избора на сурмама, руската дума за сурогатна майка. Или докторите от клиниката "Фесков" – лечебното заведение, където се изпълняват медицинските процедури, могат да й подберат подходяща, или пък тя самата може да потърси в дългия списък на МЦСМ.

За жени, които искат да се изплъзнат от табуто на бездетността и които не желаят да осиновят дете, единственото решение е да намерят сурогатна майка, която да износи техните яйцеклетки до края на бременността.

За повечето правителства обаче сурогацията повдига сериозни етични въпроси, основно свързани с това на едни жени да им бъде заплащано, за да износят децата на други жени.

Затова нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация и жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия и Казахстан, и дори по-нататък - към Индия.

В Европейския съюз Австрия, Германия, Швеция, Франция, Унгария и Италия забраняват всякаква форма на сурогация – платена или не. Великобритания, Холандия, Белгия, Дания и Гърция я допускат, стига да не е извършвана на комерсиална основа.

Украинският закон, напротив, е най-либералният по отношение на сурогацията в Европа. Чл. 123.2 от украинския Семеен кодекс постановява, че жена може да получи финансова компенсация за износването на дете на други хора и няма ограничения и за размера на заплащаните в тези случаи суми.

Законът също гарантира законовите права на биологичната майка по отношение на детето или децата, родени от утробата на сурогатната майка. Не се изисква нито процес на осиновяване, нито някакъв вид съдебно решение. Цялата процедура се регламентира от подписан договор, между агенцията или клиниката, биологичната и сурогатната майка.

С него сурогатната майка преотстъпва всичките права върху детето, което ще носи в утробата си. Само имената на биологичните родители се вписват в свидетелството за раждане.

Валери Зуркин, вицепрезидент на Украинската асоциация за репродуктивна медицина (УАРМ), казва, че всяка година в страната са в ход 150 до 200 платени цикъла на сурогатно майчинство.

Около половината от жените, наемащи утробите на тези украински сурогатни майки, са чужденци, обикновено от Съединените щати, Великобритания, Франция, Швеция и Италия, но също и от балканските страни.

Законът не е единствената причина жени да търсят утроба под наем в Украйна. "Основната причина е... цената", посочва Марина Василиева, координатор за пациентите в New Life, център за сурогатно майчинство, който е отворил постоянен офис в Киев през март тази година.

МЦСМ в Харков първоначално предлага на Румяна цена от 21 760 евро за услугите си. Таксите зависят от състоянието на яйчниците на биологичната майка и от това дали тя има нужда от сперма от донорска банка или не.

New Life в Киев изчислява офертите си в щатски долари. Цената му е по-висока – около $35 000 [26 000 евро], които включват донорска яйцеклетка.

Тези цени са приблизително три пъти по-малки от сумите, които човек би платил за подобна услуга в онези от Съединените щати, където е позволена комерсиалната сурогация – сред тях Флорида, Невада, Ню Хемпшир, Вирджиния и Калифорния.

На жените, които отдават под наем утробите си, украинските агенции плащат от $7000 [5080 евро] в Харков до $12 000 [около 8700 евро] в Киев.

В добавка биологичните родители се очаква да заплащат на сурогатните майки по 200 евро на месец издръжка, или около 1550 евро за целия период на бременност. "Те също заплащат медицинските разноски, свързани с наблюдението и хода на бременността", казва Марина Василиева.

Един едностаен апартамент в столицата Киев струва около $80 000 [около 58 000 евро]. Марина Василиева отбелязва, че това е поне шест пъти колкото средната такса, получавана за сурогатно майчинство.

От друга страна, украинските закони не налагат ограничения за броя на сурогатните бременности, които една жена може да изнесе. Дори и последната финансова криза да е увеличила броя на желаещите да станат сурогатни майки, те си остават поне частично мотивирани от алтруизъм, настоява тя.

Наемането на кандидати за сурогатни майки се прави основно чрез интернет и от местни представители на агенцията New Life, които работят в различни райони на Украйна.

Освен нивото на образование профилът на кандидатите в базата данни описва техните височина, тегло, професия и работа. Окончателната селекция се прави от психолог.

Въпреки че цените в Украйна са значително по-ниски от тези в Съединените щати, те далече надхвърлят възможностите на повечето хора на Балканите. Услугата е прекалено скъпа за Ани Димова, крехка на вид млада жена от Асеновград в България.

Тя още си спомня за шока, когато като тийнейджър е научила, че никога няма да може да забременее. "В началото родителите ми криеха от мен", казва тя. "Бях на 14. След първия преглед в болницата излязох и ги изчаках в колата. Майка ми си дойде разревана."

Макар да изглежда слънчев човек, Ани Димова казва, че не минават и няколко дни, без да се сети, че не може да има свое собствено дете. "Мислех да отида някъде, където е разрешена сурогацията, но цените са много високи", казва тя. "Те не са за хора като нас. В Украйна трябва да имаш приготвени поне 50 000 лв. спестявания."

Ани Димова разказва, че като научила историята й, нейният бивш началник Димитрина Попова й предложила да износи дете за нея, ако законът за сурогация в България се промени така, че да го разреши.

36-годишната Димитрина Попова има две деца и казва, че когато за първи път казала на своята дъщеря, тинейджър, за намеренията си, нейната реакция била: "Ти си луда!" Така или иначе тя не може да направи нищо за Ани Димова в момента. България забранява всички форми на сурогацията от 2007 г насам.

Отчаяна от високите цени на такава услуга в чужбина и от забраните в България, през декември 2009 г. Ани Димова иска среща с Калина Крумова, български депутат, и я моли за нов дебат, който да доведе поне до частично вдигане на съществуващата забрана върху сурогацията.

Калина Крумова действително повдига въпроса сред колегите си депутати и в обществото през март 2010 г. Повишеният обществен интерес към темата води до призиви, подкрепени както от медицински, така и от правни експерти – да се либерализира съществуващото забранително законодателство по отношение на сурогацията, когато в нея няма участие на комерсиален елемент. В момента Калина Крумова и екип от специалисти изработват предложение за промени в съществуващите разпоредби.

Радина Велчева, оглавяваща фондацията "Искам бебе", подкрепя частичното снемане на забраната в сегашния закон. "Ще се възползват само омъжени жени между 18 и 43 г., за които износването на дете е доказано невъзможно", казва тя.

Сурогатните майки няма да получават възнаграждение, но съдът би трябвало да одобри покриването на известни техни разходи, като например медицински разноски, храна, дрехи и психологическа помощ. Те би трябвало да се заплащат от биологичните родители.

Но в България се дочуват и притеснения от вдигането на забраната за сурогация. Фани Давидова, правен експерт на неправителствената "Програма достъп до информация", предупреждава, че не бива да се бърза с такива промени.

Давидова, която активно пише по въпроси на осиновяването и която е осиновила момче през 2006 г., смята, че бездетните родители следва първо да се оглеждат за други възможности, от типа на осиновяване и попечителство.

Толина Младенова от София казва, че тя също би станала сурогатна майка, ако това беше разрешено от закона. На възраст около 40 години и финансово обезпечена, тя разказва как е казала на двете си деца, че би искала "да даде за малко коремчето си на друга майка, която много иска да има дете".

В Румъния сурогацията не е незаконна. Андреа Парву прочела в таблоидeн вестник статия, според която телевизионна звезда търси сурогатна майка, публикува през март 2010 г. обява, заявявайки желанието си да даде под наем утробата си.

Под влиянието на общия си интерес към европейска интеграция балканските страни налагат забрани върху сурогацията. В Сърбия, която се стреми към членство в Европейския съюз, краткият дебат за нейната регулация завърши с налагането на пълна забрана в началото на 2010 г. "Имаше опасения, че може да се стигне до комерсиализация", казва работещата в Белград Мима Фазлагич, гинеколог.

Кандидатът за членство в ЕС Хърватия също забрани сурогацията с нов закон за зачеването по медицински път от 2009 г.

Преди България да забрани сурогацията през 2007 г., в страната нямаше закон за репродуктивната медицина и през 90-те бяха извършени няколко десетки такива процедури, разказва д-р Павлета Табакова. Тя е извършила няколко сурогатни раждания в София в частната си клиника преди въвеждането на забраната.

Първата сурогатна бременност, която ръководи, завършва с раждането на близнаци в началото на 90-те. Биологичната майка е жена, останала без матка, но предоставила яйцеклетки, обяснява Павлета Табакова.

Отсъствието на законодателство, регламентиращо сурогацията в Македония, Черна гора и Босна, означава, че жените, които търсят сурогатни майки в тези страни, попадат в законово неясна ситуация.

В Румъния, която се присъедини към ЕС заедно с България през 2007 г., също няма закон, регулиращ този проблем. През 2005 г. румънският парламент одобри проектозакон за репродуктивна медицина, който щеше да разреши некомерсиалната сурогация, но той беше отхвърлен от президента Траян Бъсеску.

Сурогатните раждания обаче не са непознати в Румъния. Първият известен такъв случай е от 1998 г. в клиниката "Бега" в Тимишоара, Западна Румъния.

Едва някои от пациентите на д-р Мунтеану добиват публичност. Една от първите е Ливия Килиан, чийто син, Кристиан, сега на 12, е роден от сурогатна майка в клиниката.

Докато Кристиан е още малък, Килиан позира с него на снимка, публикувана няколко години по-късно, през 2004 г., във в. Banateanul. Но днес тя предпочита да пази мълчание.

Според българския социален антрополог Харалан Александров днес климатът е по-консервативен по отношение на сурогацията. Мълчанието, което обвива въпроса, отразява силата на патриархалните ценности в региона.

Във Варна след няколко седмици онлайн кореспонденция с клиниката в Украйна Румяна Ненчева е обратно в изходна позиция. Лекарите от клиниката в Харков са стигнали до заключението, че яйчниковият й резерв е почти изтощен. Клиниката не е сигурна, че тялото й може да произведе функционираща яйцеклетка, и затова е взето решение тя да не бъде приета за пациент. Тя не знае какво да предприеме оттук нататък.

Ани Димова обмисля да се премести в страна, където сурогацията е разрешена. За съществуващата в България забрана тя казва: "Дори не искам да мисля, че сурогацията ще е забранена завинаги.