По прашния път с Ян Тиерсен
| Париж е скучен град, казва авторът на саундтрака към "Амели Пулен" |
Роденият през 1970 г. в Брест (Франция) Ян Тиерсен получава класическо музикално образование, но е повлиян от пост-пънк вълната и групи като The Stooges и Joy Division. Освен шест студийни албума неговата дискография се допълва от превърналите се в знакови за кариерата му за музика към филми "Необикновената съдба на Амели Пулен" и "Good Bye Lenin!".
Въпреки това той не обича да говори за "Амели", предпочита да не му бъдат задавани въпроси, свързани с филма. Казва, че времето ще покаже дали ще работи за театъра, но за него киното и музиката са "два напълно отделни свята". Новият му албум се казва Dust Lane (бел. ред. - "Прашен път") и ще бъде представен в София на 8 декември (сряда) в зала "Универсиада". Преди него на сцената ще излязат берлинският дует Льонски и Класен (Lonski & Klassen).
Обичате ли да ходите по турнета?
- О, да, много! На турне съм вече повече от един месец, остава още толкова. И е страхотно.
Какво е първото нещо, което ви впечатлява в град, в който не сте бил?
- Когато сме на турне, се местим всеки ден и нямаме много време да откриваме градовете. Понякога закъсняваме, понякога просто не ни стигат часовете. Това, което получавам като усещане, идва от тълпата на концерта или дори отвън преди шоуто. Това също е много добър начин за пътуване, точно обратното на туризъм – не можеш да видиш нищо, но можеш да усетиш много неща, което е най-важното.
Какво се крие зад името на последния ви албум Dust Lane?
Свързано е с пътуването ми до Газа при едно от последните ми турнета. Там, за да влезеш в града, трябва да преминеш през нещо като граничен пункт. Нещо като ничия земя – всичко е разрушено.. тази гледка много ми повлия.
Dust lane е албумът, който исках да направя още от самото начало. И е албумът, от който съм най-горд. Защото се чувствах наистина свободен да направя това, което се искаше от мен и което аз исках от себе си.
Има ли място, на което обичате да се връщате и където се чувствате най-уютно?
- Да, моят дом...
Не обичате Париж, защо?
- Париж е бил много вълнуващ град в началото на ХХ век и е останал такъв до средата на 60-те. Но след това е започнал да се скапва и сега според мен е наистина скучен град. Хората там са много стресирани и агресивни и нищо не се случва. Красив е, но не е вълнуващ и няма нищо за правене... Берлин например е пълната му противоположност.
Имате ли собствено определение за музиката си?
- Не точно. За мен това е територия, където мога да бъда понякога, докато работя. Защото музиката е нещо абстрактно, не е толкова език. С нея се изразяват много дълбоки неща, но не толкова съзнателно – по-скоро е по-интуитивно и инстиктивно. Това е страхотно, защото се преодолява езиковата бариера – за мен всички езици са като превод на чувства и музиката е нещо отвъд това. Защото чрез нея могат да се изразят много неща.
Представял ли сте си да се занимавате с нещо друго?
- Не, аз се занимавам с музика от малък и винаги съм се фокусирал върху това. И все повече разбирам, че не мога да живея без музика. Слушам я през цялото време, свиря я през цялото време. И ми харесва все повече, но нямам точно определен любим стил – слушам много неща. А и сега живеем в доста вълнуващ период за музиката, има много качествени неща навсякъде.
Коя е любимата ви част от деня?
- Обичам сутрините и да ставам рано, което не се случва, докато сме на турне. Тогава любимата ми част е, когато съм на сцената, докато свиря...