Той е скромен "наследник" на Леонардо по вдъхновение да майстори конструкции и е готов е да купи НАСА, ако това беше възможно. Бивш патриот до степен национализъм, което преди години го задържало в България (и за което сега съжалява горчиво и се пита "Ами какво щеше да стане, ако...).

Покрай бизнеса гледната му точка се е преместила от кота "краен идеализъм" на "здрав реализъм". В свободното си време – огняр. Единствен порок – пуши.

Тя – доброволец, главен преговарящ с администрацията, финансист на фирмата, съдружник, съпруга, PR и основен помощник в движението на гледната точка от идеализма към практицизма. Сериозен претендент за медал в битката с бюрокрацията и убеждаване на институциите, че бизнесменът по дефиниция НЕ е мошеник.

Двамата – Васил Стефанов и Соня Калинякова – са семейство със собствена печатница за малки, големи и още по-големи опаковки.

Ако за богатите въпросът за началото опира до начина, по който са стигнали до първия милион, за Васил всичко започва "почти без пари". "Никога не сме имали спестявания, а банките дават заеми на фирми с история", пояснява Соня.

Печатницата Druck N се намира в двора на козметичния гигант "Арома" и преди е била част от производството му. Няколко години след приватизацията на дружеството се прави преструктуриране, в рамките на което плановете са да бъдат закрити съпътстващите производства (между които е и тя). По това време Васил, който влиза в "Арома" непосредствено след продажбата на дружеството като шеф на печатницата, вече оглавява отдел "Нови опаковки". И вижда възможност в ненужния за "Арома" актив.

След още година работа го придобива заедно с пасивите. Началният капитал се явяват "моженето и знаенето". И така соцпомещението, което с времето промените са модернизирали, е взето под наем. Започва се с 40 работници, които кризата вече е свила до 10.

И ако Васил винаги е искал да се занимава с нещо самостоятелно, Соня не е от любителите на риска. "Смяташе, че ще се справи и без мен", казва тя на шега. Започва да помага на съпруга си като "доброволец", за да се превърне в негов служител с най-тежката задача – да общува с държавната администрация.

Това определено не е амплоа за Васил, който обикновено кара жена си и чака в колата да приключи поредната административна одисея. Ей това го дразни най-много - "историята с книгата за кучетата - водачи на хората с увреждания". Това е нарицателното в тяхното семейство за ситуации тип "Параграф 22".

През погледа на Васил и Соня всички институции в България се държат със собствениците на фирми по дефиниция като с престъпници. Тази година ги посетила Инспекцията по труда по анонимен сигнал за нередности.

Един месец, предвиден за проектиране и отпечатване на работни календари за дългогодишни клиенти, отишъл за ровене и показване на документи на инспекторите. "На вратата им пише, че не носят отговорност за претърпени щети в резултат на тяхната проверка и даже намерихме този текст в закона", потресени са и двамата. На финала получили предписание за книга, в която да се завеждат отпуските на майките с деца - а такива служители нямат.

"За мен от гледна точка на ситуацията в моята фирма Инспекцията по труда е маша в ръцете на мързеливите", казва Васил. По такива поводи семейството осъзнава недостатъците на малкия бизнес - в големите компании има достатъчно хора за различните административни изисквания. "В този случай качеството на българите да разбират от всичко е абсолютно наложително", казва Соня.

И за двамата най-трудното в бизнеса е да прескачаш препятствията в администрацията. Да се държиш дебелокожо, когато заради проблеми в софтуера данъчните ти казват, че дължиш "ужасната" сума от 330 лева (при реално 100 лв. невнесени и огромни списъци с фирми, които не са платили седемцифрени суми). "А пък най-вероятно на такива бизнесмени не им пука. Това е разликата", казва Соня.

Стремят се да изпълняват "всяка безумица, която се сътвори" като закон или изискване към бизнеса, но те са нескончаеми, смята Васил.

"Знаеш ли, понякога се качвам сутрин в колата и мисля да не я паля и да не идвам на работа", казва той. Колата обаче тръгва всяка сутрин, защото тя е вторият офис. Взета е на лизинг и е всъщност камион. В него се качва и Соня, за да може, докато Васил шофира, да "отхвърлят" работа.

Да обсъдят важни детайли по документите, с които тя се занимава, защото не стои в офиса, да решат казус, да му разкаже какво пише във вестниците, понеже той няма време да ги чете (пък и Соня е решила пак да учи и записала PR). Вече гледат с насмешка на това, че сутрин има една идея за решаване на даден проблем в държавата, а до вечерта ситуацията може да е претърпяла драматични промени.

Колата освен офис е и транспорт, с който клиентите си получават стоката до вратата – безплатен жест под формата на добавена стойност. Това се случва на фона на жестока конкуренция в бранша особено след разразяване на кризата. Това, което държи печатницата на повърхността, са иновациите, бързата реакция и кратките срокове, в които могат да се вместят.

"Гледай сега – това е кутията за един парфюм. Аз я проектирам не само нея, ами и вложката, в която ще "легне" парфюмът. После и кашона, в който ще се нареди опакованата, вече стока и я карам на клиента. Иначе той ще трябва да се разкъса и да поръчва всеки елемент на отделна фирма", илюстрира Васил.

Докато показва "леглото", с блеснал поглед обяснява, че ако имаше тази възможност, би купил НАСА – заради иновативните разработки, които са негова страст. Тръпката са му конструкциите - в неговия случай от картон. Това определя и интереса му към личности като Леонардо и Гауди. Понякога вечер така се улисва в измислянето на картонените конструкции, че Соня звъни по няколко пъти.

На този фон доста не на място изниква въпросът за свободното време. Оказва се, че през последните години такова нещо като почивка от 10 дни например не са имали. За миналия рожден ден тя му подарила уикенд в Хисаря и той си занесъл компютъра. "Всяка година трябваше да се борим с нещо – първата беше да се покрият натрупаните стокови кредити, после други неща...", обяснява Соня. Това лято успяла да организира няколко еднодневни похода из горите, което смята за голям свой успех на фона на сериозните им притеснения след "ужасната 2009", когато бизнесът им се е свил наполовина.

Ангажиментите към печатницата ги лишават и от време за контакти с приятелите. "Пък и човек, като е неудовлетворен от средата, се ограничава и общува с много малко хора, които споделят неговите мисли и не биха се възползвали от това, което им доверяваш", казва Соня. А и повечето им приятели от години са в чужбина и общуват по интернет.

Първоначално не разбират въпроса дали успяват да пестят пари. Печелят, колкото да си запазят бизнеса. "Ако можем да посрещнем нуждите на фирмата и нашите семейни - сме доволни", обяснява Соня. Плащанията са в реда – първо дължимото на бюджета, после служителите – заплати и осигуровки (тук се врежда и Соня) и на опашката е собственикът. Този ред засега е позволил да няма текучество на кадри и въпреки свития персонал – на линия са хора с дълг опит в този бранш и в този цех.                                                                                

Това е особено важно за Васил, който макар че е настроен да свърши сам всичката работа на света, признава, че колкото и малък да е неговият бизнес, той е екипна работа, която може да бъде провалена от всеки по веригата.

За какво употребяват малкото свободно време и "свободните" пари ли? Тя го води по концерти, балети и театри. Обикновено класика. А дъщерята студентка – по рок концерти. За себе си Васил е "наложил вето" върху културни прояви с български произход (с изключение на театъра). И непрекъснато си задава въпроса - защо другите могат, а ние - не?

От онзи патриотизъм, заради който не са останали в Германия преди години, не е останало нищо. Тази тема като цяло изтръгва дълбока въздишка от него, което обяснява и напътствията към дъщеря им в духа на вица за двата изхода от кризата в България – "терминал 1 и терминал 2", който си спомня Соня.

Междувременно се готвят да изпратят отиващата си година с облекчението, че прогнозите им са се сбъднали – спадът в бизнеса да спре и поне мъничко да отлепи. И стискат палци бизнесът на техните клиенти да е във възход. За 2011 очакват да се "задържат на този хал" и се надяват на "кутийка" растеж.

Въпреки че: "Знаеш ли как се движат нещата в България? Мнооого бавно. Като трафика в София онази сутрин, когато наваля снегът. Щях да заспя на волана (Васил). "А в същото време има такова напрежение, да се чуди човек откъде идва" (Соня).