Срещата между Боби и неговия кон не е случайна. Няколко месеца преди това той отива на кастинг (завършил е актьорско майсторство във филиал на Варненския университет в София) за руския филм "Турският бандит", който впоследствие бил обявен за "блокбъстър" в Русия.

С тази идея няколко месеца по-късно той заминава за САЩ, където отива да си "ъпгрейдне акцента". Едно от първите неща, които прави, като пристига, е да поръча седло, преди още да има на кого да го сложи. "Бях си поръчал само едно, а те ми се явиха на вратата с две... след това си поръчах още един модел. Върнах се с една много голяма чанта със седла."

В България Боби си взима кон - "малко дивичък, мъжки и некастриран". Кръщава го Борат, защото, докато е в САЩ, гледа често шоуто на Али Джи (друг образ на актьора Саша Барон Коен, когото познаваме като Борат в едноименния филм). Един приятел му показва как да го тренира и така всеки ден по 20 минути в продължение на месец Боби успява да научи Борат да изпълнява команди. Като не му се налага да използва пръчка, а успява само с глас.

Боби прекарва в САЩ четири-пет месеца "като по филмите". Вярва, че там е имал късмет: " Където отивах да си търся работа, ме взимаха винаги. Намерих си работа на летището в готин бар, продавах бира и се връщах с пачки. Супер приятно." Проблемът обаче бил, че като се прибереш вечер, е много самотно. "Имаш телефони на някакви хора, но те са далеч. Бях си намерил сайт със стихотворения на Христо Ботев. Четях ги и ревях... Открих,че носталгията направо ме разцепва", спомня си Боби. През този период ужасно мусе ядяло баница и му се пиело боза.

Освен с идеята за коня Боби се връща с и желанието да прокара интернет в Железница, което е бизнесът му и до днес. "Хванах се на работа, научих се. Първоначално, като го направихме и беше сложно, но хората бяха много яки, и понеже преди това не бяха имали интернет, беше суперсмешно. Опъвахме мрежите на по минус двайсет градуса... После ни напиваха и хранеха. Яко е да правиш хората по някакъв начин щастливи", мисли си Боби, докато стоим на балкона му. Той по-често е офлайн - "Не се кефя на социалните мрежи. Сега съм се зарибил по покер, опитвам се да спечеля два долара от две седмици, но все не успявам."

17 декември е топъл, навън е толкова тихо, само в далечината се чува лай на куче. Боби пуши бавно цигара и не спира да се усмихва. Разказва, че живее в наследствена къща в Железница, но мечтае да се премести в Елата, до Плана – на около пет километра. Оттам се виждат и Витоша, и Рила. "Дворът е много голям и е перфектно за кон, но зимата стигането дотам е трудно, "а и е някак си е прекалено отшелнически".

Не би се върнал в града, защото там въздухът е много мръсен. "Липсва ми, че баровете са малко по-далеч. Но напоследък с жена ми станахме професионални гостоприемащи - постоянно имаме гости - и ние, и те се кефим."

19 май 2000г. на езерото "Ариана" в София момиченце гледа, без да помръдва, във водата, където току-що е паднала куклата й, приятелката й се люлее на близката люлка и все повече се засилва, за да види дали може да стигне облаците. В същото време – около 10.43 ч., млада жена поглежда чорпагащника си с ужас, защото той е пуснал бримка, мъжът до нея се смее наум, защото не може да разбере как жените винаги успяват да си скъсат чорапогашника, когато не трябва. Някъде около 10.45 ч. в автобус номер 94, който се движи към Студентския град, се качва едно момче. Боби, който пътува към "Дианабад", след малко ще седне до Галя.

Започва да й разказва всичко – че иска да дойде да живее в Железница, че обича да се събира с приятели и да играе на Counter Strike. "Каза, че щяло да е много хубаво, ако успее да прекара интернет в Железница", спомня си Галя. 10 години по-късно те са семейство и имат син Ян на три месеца. "Той ме попита дали обичам френски шансони", казва Галя. "Френският ми език е изцяло от френски шансони. Аз така си говоря с французите, те не ме разбират, но е смешно", обяснява Боби. Двамата обичат да пътуват.

Засега не биха живели на друго място, въпреки че Боби е бил "насам -натам - в Чехия и Франция, но там хората са много самотни и са като роботи". "Тук, ако направиш нещо качествено и хубаво, ще се види заради по-малките мащаби" и това може да вдъхновява според Боби. Пречат обаче всичките шуробаджанащини. "Всеки ден в България е вид предизвикателство – срещаш се с някакви неща, които не са домислени и не се случват по оптимално най-добрия начин, а по оптимално най-трудния", казва Галя, която е инструктор по йога. Според нея все едно попадаш в някаква пирамида и става прекалено сложно да се бориш срещу системата.

Не четат вестници, нямат телевизор. "Безочливо е всичко и тази безнаказаност на мошениците в България е супердразнеща. Отвсякъде ни заливат ужасни неща - направили са номер на политиците, убили са някакво дете", казва Боби. Последния път, като водили Ян на профилактичен преглед в ортопедията в Горна баня, им поискали два лева паркинг, защото "асфалтът се изтърквал". "В болница, в която се грижат за хора с двигателни проблеми, плащаш и ти казват къде да спреш?" Освен това навсякъде имало кучета, които били представени като пазачи. "Просто трябва да има някакви условия и правила", смята Боби.

Когато споделяш и живееш с приятели, животът е много по-хубав. "Напоследък много често си правим "кулинарни оргии" - каним си приятели и всеки трябва да измисли по едно ястие – и се започва едно ядене, пиене, много е забавно", разказва Боби докато изстисква сока на един грейпфрут. Кани ни да дойдем след известно време на домашна бира. Галя му е подарила за рождения ден специална машина за правене на бира.

Боби и Галя казват, че се опитват да живеят здравословно, но не са вманиачени, защото границата между двете е много тънка. Интересуват се какво ядат и дали замърсяват. Искали са всичко в къщата им да е от дърво.

Галя, Боби и Ян ще са във Франция при сестрата на Боби за празниците. За 2011 г. си пожелават  спокойствие, "да продължим да пътуваме и да се срещаме с хора. Да ни е живо и здраво, и спокойно детето, както и досега... Това е".