Владимир Джавелков е от Кюстендил, на 30 години е и има собствено стопанство - 4 декара. Развива го в последната година с пари по мярка 112 от европрограмата за субсидиране на селските райони "Млад фермер". По-рано е живял шест години в Испания, където е срещнал и съпругата си. Преди година и половина решават да се върнат, въпреки че роднините и на двамата са останали там.

"Не вярвам в чудеса – това, което си направиш, това е чудото. Чудото за мен е, като отида в Жиленци, като видя двора и как съм направил терасите, как съм го оградил – това е чудото, сътворено от моите две ръце. Аз разчитам на себе си, не мога да разчитам на нищо друго. Затова не вярвам в чудеса", казва Владимир.

Според него не е лесно да се живее в България, но пък и в чужбина не е лесно. "Тук има неща, които ги няма там, и обратното. Най-важното е да не се оплакваш, лесно няма", казва той. Добавя, че не иска много - да живее спокойно и да има достатъчно работа. Съпругата му преподава испански в две училища и в частна занималня, допълнително дава уроци.

Стопанството на Владимир е в село Жиленци, на пет километра от Кюстендил, оттам градът се вижда в мъгла. Там е и къщата, в която се надява да живее с жена си и дъщеря си. Докато я ремонтират, са в дома на родителите му в Кюстендил. Връща в се България, когато се ражда дъщеря му Владислава – преценяват, че отглеждането й в Испания ще е по-трудно.

Никога не се е занимавал със земеделие, нито си е представял, че ще го прави. Последно е бил строител. Когато се прибира у дома, чува за европрограмата, която дава субсидия от 25 хил. евро за млади начинаещи земеделци. Засажда краставици и домати. "Земеделието е едно от най-трудните неща, защото е селска работа, на поле.

И въпреки всичко не мога да се оплача - нямам шеф. Сам си определям работното време, какво точно да направя и кога", разказва Владимир. Допълва, че има ли стимул, "всичко е възможно". Докато разказва, гледа доволно покритото със сняг поле и се усмихва леко - успял е да прибере коловете, преди да навали големият сняг.

"Не ми беше трудно да се върна, но България е станала много по-различна. Хората са се променили, и то не за добре, станали са по-отчуждени. А и липсват много неща, инфраструктура например. Една държава, като няма пътища, не може да се развива", смята Владимир. И добавя, че и той е започнал с инфраструктурата: "Първо си оправих двора - трябваше да се изчисти, да се направят тераси, следва ремонтът на къщата."

Има планове за овощна градина, плевнята да се преустрои в къща... "Можем да правим селски туризъм с този двор и стопанството. Трябва вече да се ориентирам и към други неща. Има какво да се направи, стига някой да го иска", смята Владимир. И продължава: "Млади хора стоят и нищо не правят - те са по кафетата, мрънкат, че няма работа. А аз не мисля, че е така. Който се бори, със сигурност има какво да направи."

Кюстендил не е лошо място за живеене, идеален е за отглеждане на деца, разсъждава Владимир. Той и семейството му просто търсят спокойствие и достатъчно работа. "Идеята ни е да се изхранваме, да имаме собствено жилище." Но нямат търпение да се преместят в селската къща. "Тук да е нашият дом - по-приятно е, по-чисто, по-спокойно, а градът точно на 5 км."

Според него в България се живее по-спокойно, защото "няма стриктност на законодателството". "В Испания е другата крайност - страшни закони, навсякъде те притискат и нищо не ти дават да правиш. Всичко е забранено. Западна Европа не е много приятно място", смята Владимир. Според него много българи заминават за чужбина "с торбите и си мислят, че се пълнят лесно с пари".

"От 2000 г. доста неща са се променили и същевременно нищо. Преди хората не чуваха онова, което искат да чуят. А сега само го чуват - говори се... и в крайна сметка нищо." Владимир е гласувал за ГЕРБ и смята политиката им за правилна, защото "за всяка реформа се изисква много време". Според него най-важното е бързо "да се даде възможност на хората да работят".

Да има достъпни кредити за тези, които искат да развиват малък или среден бизнес. Да се премахне бюрокрацията. "Бюрокрация навсякъде има, но тук е особен случай, защото тя е тази, която ти изкарва парите - каквото и да правиш, някой зад бюро ти иска пари, за да стане." Корупцията – също. "И в Испания има корупция, но на много високо ниво, това полицай да ти поиска 20 евро на пътя е немислимо."

Изчислява обаче, че поне още 10-15 години са необходими, докато държавата се подобри и стандартът на живот стане по-висок. Прави му впечатление и друго - как хората във входа на блока се разминават, без да се поздравяват. Има усещането, че българите са станали по-затворени, не приемат нищо чуждо - "знае си своето и нищо повече". Замисля се и добавя - може би самата неоправия и безпаричието тормозят хората и след това се озлобяват. "Има неща, които не разбирам. Например самите институции. Да отидеш да си платиш осигуровки - висиш на опашка, плащаш, разправяш се, чудиш се. Странно е. А може да става по банков път."

Но не си представя пак да замине в чужбина - "трябва да са много екстремни условията, да съм много зле финансово или притиснат политически". И пак казва: "Хората трябва да работят, без работа няма пари. Една държава се базира на това - да се работи."

Иначе Владимир обича да ловува -  вече се е включил в ловна дружинка, но е "от етичните, които не трепят наред". И за риба ходи. Смята, че навсякъде в България е красиво и хубаво, но пък я познава по-малко от Испания. Ходи по планини и хижи. Би отишъл в Южна и Северна Америка, но само за разходка. "Колкото повече, толкова повече. Аз искам да обикалям, но оттук е малко по-трудно за осъществяване."

Гледа съвсем малко телевизия – само новини, "въпреки че май само някакви глупости говорят, повтарят неща, с които заблуждават хората". Затова гледа повече Discovery. По същата причина не чете вестници, а повече земеделска литература. Отгръща и речници и разговорници, за да си припомня испанския. Покрай детето и работата със съпругата си рядко излизат в града. Не му и липсва - повечето заведения в Кюстендил нарича "лисичарници" - одимени и неприятни.

За него 2010 е била добра година - тогава е бил одобрен за еврофинансиране, което му е позволило да остане и да работи в България. В това време и съпругата му си е намерила работа. "2010 е година, в която не съм имал особени проблеми. Здрави сме. Работих и бях щастлив от това - за мен работата е и творба, да работиш е красиво", обобщава. За 2011 г. си пожелава да е сме здрави и нещата да вървят.