Книжарница "Лавандула" се намира на късата уличка "Цар Иван Шишман" в крайбрежния квартал на Варна. Наричат го "Гръцката махала". "Наследихме книжарницата от наш роднина, разказват Людмил Божков и Поля Иванова. През последните години беше затворена, защото той замина да живее в София. После през 2007 г. реши да ни я преотстъпи с единственото условие да запазим дейността й."

Изпълнението на обещанието обаче им отваря доста работа. За да продължат да развиват малкия бизнес с книги, трябва да изпълнят един от основните закони на маркетинга – да добавят ново качество към вече традиционен продукт. На пръв поглед това е една от трите книжарници във Варна, в които се предлага предимно езотерична литература.

В нея съжителстват наставления на махараджи и на руски ясновидци, теории за енергизирането на водата и за силата на автосугестията заедно с напътствия как да станем по-организирани или как да успяваме винаги. Само че... "Лавандула" се превърна в книжарница с кафене, нещо като малък бар, след това и в място, където се провеждат курсове по испански, древна астрология, гледа се некомерсиално кино, организират се премиери на нови български книги, от време на време се слуша музика на живо... Изобщо "Лавандула" е необикновено място, където всичко това се случва почти едновременно", смее се Людмил.

В началото, разбира се, е името. След известно лутане двамата с Поля се спират на "Лавандула", като дълго са търсили най-подходящото. "Не знам защо ни хареса, признава Поля. Едва по-късно ни хрумна, че точно "Лавандула" се свързва най- добре с това, което търсихме. Ароматът на лавандулата е обратното на нафталина, на онази позната миризма на старо и застояло." Така името измества фокуса на всичко онова, с което Поля и Людмил се занимават, към "алтернативата".

Всъщност Поля и Людмил са сред редките птици, които след няколко години, прекарани във Франция и Испания, решават да се върнат в България, а след това избират и Варна вместо София. "Бяхме приятели от гимназията, но след това всеки замина нанякъде, разказва Людмил. Едно лято се случи така, че и двамата бяхме във ваканция във Варна по едно и също време.

Срещнахме се и стана ясно, че отново ще сме заедно." И ако подобен тип решения в повечето случаи принадлежат към сферата на емоционалното, решението да се приберат в България се оказва в полето на... ирационалното. "Все по-често усещаме, че нещата, които вършим, имат твърде нерационални мотиви", казва Людмил и твърди, че това е най-смисленото обяснение за избора им да живеят и работят в България.

В университета в Лион Людмил следвал "Обществени връзки и комуникация". През петте години, които прекарал там, работил и като мениджър на клуб за жива музика. "Доставяше ми изключително удоволствие, защото работата ми позволяваше да се запозная с чудесни музиканти и групи. Правех го с кеф и затова бях добър", казва Людмил.

През това време Поля вече е започнала да учи испанска филология в Софийския университет, прекъснала е, за да завърши кинорежисура в НАТФИЗ, и след това заминала за Испания. Там работила за продуцентска компания, която произвеждала рекламни филми и видеоклипове. "Вероятно по тази причина, когато през 2007 г. се върнахме в България, попаднахме пак в една от големите по това време рекламни компании "Ашли и Холмс" (Ashley & Holmes). Там аз бях копирайтър", разказва Людмил.

Най-гордият му спомен от това време е работата върху популяризацията на проекта "Не ме забравяй".

Идеята е на художника Кирил Златков, който по това време е криейтив директор на "Ашли и Холмс". "Целият проект се завъртя около това, че електронните комуникации, sms форматът, електронната поща и интернет бавно, но сигурно започнаха да изместват кирилицата в полза на латиницата. Тогава Кирил реши, че трябва да създаде нов шрифт, който да върне "реномето" й, а аз поех цялата работа по популяризирането на проекта. И мисля, че стана!", казва Людмил.

Акцията цели провокация на хората, за да се съхранят буквите от кирилицата без графичен еквивалент в латиницата. Част от популяризацията й използва и особено модерното по това време осиновяване на животни. Рекламната агенция изпраща в столичния зоопарк огромни макети на буквите от българската азбука с предложение към посетителите да ги осиновят. Всяка е с инструкции - описание за произхода, начина на "хранене и грижи".

Малко след това двамата варненци решават да се приберат обратно във Варна и, както казват сега, "да работят за себе си". "Официалното обяснение за това решение е убеждението ни, че нищо в живота не трябва да се повтаря, казва Поля. Същинската причина обаче е, че държахме двете ни момчета да вижда всеки ден морето", признава тя. Така започва "периодът "Лавандула".