Опитвам се да си представя какво съм правила през март 1989 г... Да си представя, защото нямам спомен. По това време едно холандско момче стъпва на Червения площад. То е на 14 години и пристига в Москва на екскурзия, водена от учителя по история. Когато растеш край каналите на Амстердам, сблъсъкът със столицата на СССР не може да не остави отпечатък. "Различен свят", заковава го с две думи Юри Бюрер Тавание. Това е втората руска "следа", която откривам в историята му. Другата знам отдавна - кръстен е на първия космонавт - руснака Юрий Гагарин.

А семейството му няма нищо общо с Източна Европа. Всичко явно е любопитство към събития и други култури. Отбелязала съм в бележника си, че с тези факти могат да бъдат потвърдени поне две теории - че имената и детските преживявания предопределят събития и избори:) Не се осмелявам да ги споделя със събеседника си.

Срещата ни започва със скок - 22 години назад. Стоим на най-крайната и разположена най-високо маса по стълбите над зимната градина на Spaghetti Kitchen. Там е достатъчно тихо и в същото време можеш да наблюдаваш хората по другите маси, а те теб - не. Мястото е избор на Юри.

Познавам го много отдавна, въпреки че не помня точно от кое събитие покрай Училището по политика (въпреки че не съм посещавала курсовете). После през годините се засичаме на други събития и покрай общи приятели. Свързвам го с възможността да говориш с някой за контекста през погледа на чужденец, който ни уважава, за медиите и ролята им и за други интересни неща.

Уговарям го дълго да се съгласи да разкаже за себе си и за избора си да живее в България. В много от историите за чужденци има замесена любов. Юри идва в България заради работата, бих я нарекла, мисия да помага на демократичните процеси, задържа го може би любов (не обсъждаме лични теми), но той остава дори и след раздялата с българската си съпруга.

Обича България. Въпреки че познава недостатъците й много по-дълбоко от много от нас. "Половин живот съм тук", обобщава Юри, докато пресмятаме, че от 10 години живее в България. "Първите 16 години не правиш някакъв избор и не мислиш", допълва той заради равносметката, че по-ключовата част от живота му е преминала тук. "Сега, като тръгвам за Холандия, казвам - "отивам вкъщи". Като се връщам оттам насам, също казвам - "отивам вкъщи" - смее се.

Менютата са останали под спомените и няколко пъти връщаме сервитьора. "Яде ми се нещо, което напомня лятото, Гърция", казва Юри, докато минава през листа. Съгласна съм. Навън е мрачно и студено. Калмарите с джинджифилов сос, на които се спира, са топъл избор. Копирам поръчката. Добавяме зеленчуци на грил с киноа и обядът изглежда успокоително здравословен.

Приемам, че няма право да говори почти нищо за работата си. На визитката му пише "Постоянен съветник по механизма за сътрудничество и проверка към Европейската комисия". "Не съм част от представителството тук", уточнява той. Работи за комисията от 2003 г., а от 2007 г. по механизма. Следи българската правосъдна система, дела, корупционни скандали, разследвания, битката с престъпността...

Журналистиката в България, качествената журналистика, страда от липсата на ефект в усилията й да разкрива, изобличава, критикува. Те се разбиват в стената на политическия цинизъм и наглостта на актуалните управляващи, че всичко им е позволено. А напоследък и в намирането на всевъзможни оправдания защо да не отговорят дори на въпросите ни... Юри ме слуша. Той следи всички български медии, но не си позволява коментар.

Калмарите пристигат. Цели и приятно овкусени. Преди да се видим за обяд, е започнал деня си традиционно с вестници - "в Брюксел са 1 час след мен и да им ги разкажа".

Юри много често може да бъде засечен в Съдебната палата. Има от този тип излъчване, което няма как да те обърка, че е българин. Можеш само да залагаш откъде точно в по Северна Европа идва.

Малко повече от 10 години след Червения площад за първи път пристига в България - годината е 1999 г., а той е част от екипа на холандска НПО. "Работихме с парламентите в региона плюс Албания. В един момент пътувахме толкова много, че стана по-смислено да имаме офис някъде тук."

Нанася се в България през 2001 г. (отбелязвам, че в това отношение е връстник на "Дневник", припомняме си годината с идването на царя...). Пътува много из региона. Когато се разхожда в румънския парламент, попада на балкона, който помни от гледането на live предаването за падането на режима на Чаушеску (отново се чудя аз какво ли съм правила:)

Работата в момента му взема времето. Понякога работи, без да се усети - "когато си онлайн - всъщност пак работиш". Прави го през телефон и iPad, който като всеки човек, който обича да чете, оценява. Нарочно няма телевизор.

Когато е свободен, обожава да снима. От 2-3 години се е запалил и купува стари руски апарати.

Намира време и за музика (Москва за него е и плоча на Пол Маккартни, купена на черно пред хотела). Колелото. Четене - "шестима души създадохме book club. Останалите са българи. Избираме книга, всеки я чете и като се съберем, обсъждаме."

Пътува. Ню Йорк е любимият град, от който се зарежда. Много му е хубаво и в Италия - в Тоскана. Последното му дълго пътуване е в Индия. "Хареса ми. Различно и мръсно." После се смее и добавя, че му е напомняла за Русия. "София е приятен град. Това, което ми липсва сериозно, е културният живот. Музиката, която слушам, тук я няма и не мога на живо да я чуя...

Но ми харесва, че хората живеят навън." Оценява, че се е променила и развила страшно много през последните години. Най-много му липсват каналите, а се надява, че скоро наистина ще оправят пътищата, защото това е важно. Не може да свикне с отговора в магазини и заведения, когато търси нещо, което вече е купувал - "Ами, няма внос". И честно си признава, че не е свикнал с българския хляб (прави си го сам) и кабелите, които висят из града.

Мечтае си да отвори ресторант. И би го направил тук. В момента готви рядко за ограничен кръг. "Импровизиран. Никога не повтарям." Строг и балансиран в работата си, емоционален и много любопитен в живота. Един холандец, който истински обича България.