Няколкото избухвания на смях по време на прожекцията в Кан на "Бобърът" дадоха надежда на режисьорката Джоди Фостър, че след слабата премиера в САЩ (едва стотина хиляди долара приходи в първия уикенд) филмът й ще бъде приет добре в Европа. Освен това в него за пръв път след скандалите с личния му живот във водеща роля се появява Мел Гибсън.

Историята се движи между комедия и драма с разказа си за доведен до алкохолно вцепенение и самоубийство изпълнителен директор на компания, опитващ се чрез радикална терапия (бобърът е кукла, чрез която говори второто "Аз" на героя) да се измъкне от капана на депресията. "Бобърът" се състезаваше извън конкурсната програма, а на пресконференцията Фостър защити Гибсън като изключителен професионалист.

Състезанието в конкурсната програма постепенно набира скорост преди финала в неделя. Във вторник бе показан "Хавър" (Le Havre е 11-ият от 20-те подбрани заглавия) на Аки Каурисмаки, разказващ за нелегалната имиграция по необичаен начин - като приказка. Сюжетът е за старец, помагащ на африканско момче да се измъкне от френските власти в пристанищния град, да прекоси Ламанша и да се добере до майка си в Лондон.

Приказката е разказана с много хумор, нежност и кротка красота - нещо съвършено различно от възгледите на режисьора за света. "Бях на десетина години и установих, че съм толкова разочарован от живота, че реших да се преструвам, че не съм, и да създавам надежда за околните, защото на тях поне им е останала такава", сподели саркастично Каурисмаки на пресконференцията.

Относно проблема с имигрантите режисьорът каза, че няма идея как може да се реши този "огромен проблем за Европа", но че политиците сигурно биха могли да открият изход, "ако излязат от хотелските си стаи и се поинтересуват от това, което се случва между входа на хотела и вратата на лимузините им".