Най-добрите финални фрази на романи
Обикновено романите, останали в историята на литературата, привличат с темите, на които са посветени, заплетените им сюжети, незабравимите герои, понякога с хващащото начало. Но "Ентъртейнмънт уикли" (Entertainment Weekly) поглежда към вече класически произведения различно и подрежда 20-те най-добри финални фрази.
В селекцията попадат добре познати романи на известни автори - като "Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд, "Приключенията на Хъкълбери Фин" на Марк Твен, "И изгрява слънце", една от първите книги на Ърнест Хемингуей, "Одисей" - творбата на живота на Джеймс Джойс, "Неназовимото" - едно от по-малко известните произведения на Самюъл Бекет.
Класацията, в която преобладават британски и американски писатели, не е ограничена до период, жанр или стил. В нея могат да се прочетат както поетични финали като "Беше съвършеният плач - шумен и продължителен, - но той нямаше нито начало, нито край, само кръгове ли, кръгове от мъка." ("Сула", Тони Морисън), така и саркастични като "Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е." ("Фермата", Джордж Оруел).
| Някои от избраните последни изречения: "Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото." - "Великият Гетсби", Франсис Скот Фицджералд. "Повече не видях нито един от тях освен полицаите. Още не е измислен начин да им се каже сбогом!" - "Дългото сбогуване", Реймънд Чандлър "Ножът мина на няколко инча от него и той побягна." - "Параграф 22", Джоузеф Хелър. "Веднъж да дойде утре, ще намеря начин да спечеля Рет отново. Та нали и утре е ден." - "Отнесени от вихъра.", Маргарет Мичъл "Това е най-най-хубавото нещо, което съм извършил. Това е най-блаженият покой, който някога съм намирал." - "Повест за два града", Чарлс Дикенс. |