Французинът ще остане в историята като един от най-общителните и емоционални централни банкери на своето време, но в същото време упорит, нетолерантен и авторитарен мениджър. Отраснал в сянката на Втората световна война, той беше обсебен от евроидеята, в името на която беше готов да загърби националния интерес и въпреки френските си корени да прилага германския подход на строги мерки и ниска инфлация.

Той се стремеше да се утвърди като безупречен гуверньор, бранещ с донкихотовски плам реномето на управляваната от него институция.

След като в продължение на осем години успяваше да запази самообладание, Трише буквално избухна на последната месечна пресконференция на ЕЦБ през октомври, когато трябваше да коментира призивите за връщане на германската марка.

Така той оправда силно оспорването си решение да възобнови изкупуването на облигации. "Наложи се, защото въпросните правителства не постъпваха правилно", заяви Трише в реч, каквато журналистите до момента не бяха чували от негова страна.

През двата си мандата френският банкер положи много усилия да си изгради имидж на усърден пророк за настъпващите проблеми на еврото, на експерт, предвидил преди останалите европейската дългова криза. Действително през периода 2007-2008 г. Трише предупреждаваше от време на време, че финансовите пазари не отделят достатъчно внимание на рисковете, особено пазарите на деривати. В речите и интервютата му често присъстваха предупрежденията срещу "самодоволството".

Въпреки това самият той показваше завидна самоувереност като повелител на еврото, пише специализираното издание "Маркет уотч". Трише не направи много добро нито на себе си, нито на европейската валута с постоянното натякване в началото на своя мандат, че е основният човек в Европа, отговорен за светостта на еврото.

Той самодоволно уверяваше, че ЕЦБ контролира добре нещата в еврозоната, и търсеше вината за предвещаваната от него буря в лошата дисциплина на страните членки, припомня "Маркет уотч".

С настъпването на кризата в еврозоната реториката на Трише видимо се промени. Преди кризата френският банкер предпочиташе да се нарича "господин Евро" (виж цитатите) - самоопределение, което в края на мандата напълно изчезна от неговия речник. Самоувереността му, че ЕЦБ контролира всичко, попречи отчасти на навременното изготвяне на работещ политически план за кризата, коментира "Маркет уотч".

През 2008 г. той изтъкваше като един от успехите на ЕЦБ значителното понижаване на доходността на облигациите на страните от еврозоната. Но след като се оказа, че това постижение стимулира свръхзадлъжнялостта на въпросните държави, Трише смени тона, приписвайки злополучното явление на "удобното пренебрегване на глобално и на европейско равнище на основния икономически анализ". С други думи, то е било извън контрола на банката.

През юли т.г. банкерът обвини в престъпна небрежност ЕС заради неспазването на Пакта за стабилност, чиято цел е ограничаване на бюджетните дефицити до 3% от БВП. Трише подчерта, че ако е била спазвана цялата рамка за европейски надзор, сега положението щяло да е по-добро.

Французинът стана и по-нетолерантен към инакомислещите, отбелязва "Ройтерс". Описван от някои като тип, който обича да контролира, той се отнасяше твърдо към опозицията и кипваше, когато някой си позволи да пресече линията.

Стилът на управление на Трише да държи положението с железен юмрук все пак успяваше да успокои инвеститорите - то осигуряваше ясно и последователно послание. Банкерът използваше кодови думи като "засилена бдителност", за да намекне, че предстои повишаване на лихвата. Това му спечели одобрението на инвеститорите, особено след ексцентричното поведение на неговия предшественик - холандеца Вим Дуйзенберг.

Трише не се притесняваше да сипе обвинения пред медиите - срещу връщането на германската марка, срещу безотговорността и престъпната небрежност на държавите и на пазарите... нещо, което неговият наследник, италианецът Марио Драги, едва ли ще посмее да направи.