Провеждането на селскостопанската политика на Европа дълго беше обвито в тайна и сключени на тъмно сделки. За съжаление настоящият кръг от реформи не изглежда по-различно. За пореден път изглежда, че Съветът на министрите на ЕС, Европейският парламент и Европейската комисия ще вземат решение за селскостопанската политика за периода 2014 - 2020 г. в преговори при затворени врати. Тези решения не са нещо маловажно - те ще се отразят на храната, която ядем, на качеството на природната среда, на нашето здраве и на процъфтяването на селските общности.

През октомври миналата година Европейската комисия скромно предложи "да се озелени" Общата селскостопанска политика (ОСП) - например някои от директните плащания на ЕС към земеделските стопани да се правят след изпълнение на определени екологични условия. Сега Съветът на министрите на ЕС разводни това до такава степен, че всякакви реформи, свързани с околната среда, изглежда са били само прах в очите.

В оригиналния пакет от мерки, предложени от еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош, имаше идеи да се отвори място за дивите животни в земеделските земи чрез екологично фокусирани райони, диверсификация на производството на растителни култури за защита на почвите и намаляване на необходимостта от пестициди, както и за защита на някои екологично важни райони, като например последните естествени пасища, останали в Европа.

За много от европейските неправителствени природозащитни организации това прозвуча като една напълно здравомислеща стъпка към един по-устойчив земеделски сектор.

Но тези надежди скоро бяха попарени. На неотдавнашния съвет по земеделие и рибовъдство в Брюксел земеделските министри предложиха внимателно отиграни компромиси, които несъмнено са разработени под силния натиск на земеделската индустрия и големите земеделски съюзи. Еврокомисията се огъна под натиска.

Вместо да се предложат общи правила, които всеки земеделски производител в Европа трябва да спазва, за да получи от публичните фондове, Съветът предложи меню от мерки, от които националните правителства могат сами да си избират. Съгласно този нов подход "по избор от списък" към озеленяването на ОСП, държавите членки ще могат да изберат най-лесните възможности с най-малки ползи за околната среда. "Гъвкавостта" на европазара изглежда е синоним на компрометиране на екологичните стандарти.

Екологичната криза, засегнала природната среда, е съвсем реална. Селското стопанство е причина за вече 10% от емисиите на парникови газове. Видовете изчезват с тревожни темпове – популациите на птици в селските райони са паднали с 49% между 1980 и 2008 г. Селското стопанство в някои райони поглъща повече от 80% от наличните водни ресурси и те се превръщат във все по-оскъден ресурс.

Липсата на амбициозна програма за реформи изправя Европа пред много по-лоши последици през следващите седем години. Но има някои окуражителни признаци, че досега познатият подход за подкрепа на земеделието може да се изправи пред ожесточена опозиция. Скорошно проучване на общественото мнение показа, че почти девет от десет граждани искат разходите на ЕС да бъдат обвързани с опазване на околната среда и климата. Със среден дял от над 100 евро на година на човек за бюджета на земеделското стопанство, европейският данъкоплатец ще да го слушат повече, когато харчат неговите пари.

И какво предлага WWF? Убедени сме, че 30% от всички преки плащания, получени от земеделските стопани, трябва да бъдат обвързани с условие да поемат задължение за сериозни, научно доказани практики като редуване на културите (засаждане на четири вида култури през годината) и оставянето на част от стопанството за природни обекти като гори, плетове или просто незасети площи. Това ще възнагради фермерите, които прилагат добри практики и е стимул за останалите да ги последват.

Искаме също финансирането да бъде разпределено поравно между преките плащания към фермерите и тези за развитие на селските райони и така чрез агроекологични мерки да се защитят тези райони.

В крайна сметка очакваме Европейската комисия да застане твърдо зад първоначалните си предложения. Тя не трябва да се огъва пред тесните интереси на националните правителства под натиска на техните вътрешни земеделски лобита. Правителствата също така трябва да се изправят пред реалните предизвикателства в областта на околната среда в земеделския сектор. Следващото заседание на Съвета в началото на юни ще покаже дали устойчивото бъдеще за селското стопанство, което отговаря на изискванията към нашата храна, като същевременно се грижи за природата и икономиката в селските райони, все още е реална възможност или зелената пелерина около тази реформа е просто един PR мираж.

-----