С такова искрено учудване реагира мой познат французин, живеещ в България, на новината, че общ приятел има предложение за работа във Франция.

Въпросът му обобщава един от основните проблеми, които продължаваха да мъчат населението на втората европейска икономика и през 2013 г. – високата безработица. Въпреки ангажиментите и заявленията на правителството на Франсоа Оланд икономическото състояние на страната не се подобрява, а решителните мерки си остават в областта на политическото говорене. Голяма фискална реформа така и не се състоя, силно критикуваната ставка "богатство" от 75% се превърна от данък върху доходите в данък върху заплатите, а пенсионната реформа беше определена от анализаторите като твърде малка и твърде разтеглена във времето промяна.

В резултат на всичко това миналия месец Франция изгуби още една степен от оценката си за кредитоспособност, давана от международната агенция S&P, и рейтингът й вече е третият по скалата – АА.

Най-яркият знак за неотслабващото усещане за криза и за умората на французите от стагнацията обаче са рейтингите на управляващите и конкретно на държавния глава. Месец след месец одобрението за него вървеше стремглаво надолу, подобрявайки най-различни антирекорди, докато през ноември не се оказа, че Оланд е най-непопулярният президент на Петата република.

Като негов успех през последната година може да се посочи обещаното легализиране на гей-браковете. Определян като най-съществената социална реформа във Франция след премахването на смъртната присъда през 1981 г., законът "брак за всички" се оказа и най-спорната социална инициатива на социалистите. Той предизвика силни обществени реакции и многохилядни шествия както в подкрепа, така и срещу революционната промяна. Победата на Оланд на този фронт обаче нямаше как да компенсира колебливото му представяне на останалите.

На фона на общественото недоволство все по-видна и все по-силна ставаше подкрепата за крайната десница. През октомври победата на нейния представител – Националния фронт – на частични местни избори в южен регион с население под 20 хиляди души беше разтълкувана като тревожна диагноза и заплашителна прогноза за бъдещата ориентация на френските гласоподаватели. През последните месеци Марин льо Пен успя да се възползва от икономическата несигурност на французите и с внимателни корекции в реториката на своята партия увеличи броя на нейните симпатизанти. Според последните социологически проучвания евроскептичната партия вече е първа политическа сила в страната.

Освен от разочарованието от управляващите Националният фронт е облагодетелстван и от слабостта на традиционната десница. След оттеглянето на нейния бивш звезден лидер Никола Саркози тя е разкъсвана от междуличностни борби за власт и не съумява да предложи някаква политическа алтернатива.

Третият коз на Льо Пен са проблемите с имиграцията. Въпреки твърдата, понякога вървяща по ръба на допустимото реторика на вътрешния министър Манюел Валс управляващите досега не успяват да се противопоставят успешно на засилващите се антиимигрантски и понякога дори расистки настроения. След като по-рано през годината жертва на обиди на расистка основа стана министърът на правосъдието Кристиан Тобира, родом от Гвиана, преди броени дни новата Мис Франция 2014 Флора Кокрел беше засипана от оскърбителни коментари в социалните мрежи заради това, че е от френско-бенински произход.

Разграничавайки се от подобни прояви, Националният фронт запазва популистките си послания и мобилизира всичките си сили в очакване на предстоящите местни избори през март и вота за евродепутати в края на май 2014 г. Тази есен Льо Пен сключи съюз с холандската антиислямска Партия на свободата и принципно споразумение с крайнодесните формации от други пет държави с цел обща стратегия за евроизборите. С оглед набирането на скорост на тези партии и в други страни става все по-възможно в бъдещия европарламент да се появи нова евроскептична група.

А докато през 2013 г. Франция продължаваше да се бори с вътрешните си проблеми, не можем да не отбележим и някои важни стъпки, които страната направи на международната сцена. Неочакваното започване през януари на всъщност внимателно планираната военна акция в Мали и изпращането този месец на военни части в Централноафриканската република следват обичайната за Париж външна политика за хуманитарна намеса от една страна, и за опазване на икономическите интереси – от друга.

Операция "Сервал", която целеше да се противопостави на терористичните групи, овладели северната част на Мали, беше посрещната като цяло положително и за кратко се опита да представи Оланд като решителен и обединяващ военен лидер. Това впечатление обаче беше безвъзвратно изгубено по време на дискусиите около евентуалното нападение над Сирия в края на лятото. Обещанието на френския президент да се включи във "всяка военна атака", водена от Вашингтон, без да се консултира за това със своя парламент, за разлика от британския премиер Дейвид Камерън и американксия президент Барак Обама и последвалият обрат в преговорите за Сирия поставиха Оланд в изключително слаба позиция. Вместо да опровергае атаките на противниците си за липсата му на опит във външната политика, непохватната му реакция за Сирия само ги потвърди.

Нещо повече, тя постави под светлината на прожекторите слабостта на самата Франция, полагаща огромни усилия да възвърне някогашната си дипломатическа тежест на световната сцена или поне да прикрие нейното олекване.

Що се отнася до започналата преди броени дни операция "Сангарис" в разкъсваната от насилие Централноафриканска република, около нея се шуми много по-малко, отколкото около тази в Мали. Сред възможните причини за това е липсата на яснота около нейното финансиране. Бюджетът за външни операции е калкулиран много преди решението за "Сангарис". В допълнение, за догодина са предвидени съкращения на бюджетните разходи, от които министерството на отбраната не е имунизирано. Дори интервенцията в ЦАР да не продължи дълго, тя не може да струва под няколко десетки милиона евро, които засега не е известно откъде ще бъдат пренасочени.

В заключение, нищо не сочи към това, че 2014 г. ще бъде по-лека за правителството на Оланд. Напротив, изпитанията продължават.