Казусът "Ораниенплац" започва през есента на 2012 г., когато Европа се сблъсква с една от големите последици на арабската пролет - бежанската вълна от Северна Африка и Близкия изток. През Средиземно море тя залива първо Италия, а след това и други държави на север.

През септември 2012 г. около 50 бежанци тръгват пеша от Вюрцбург в южната провинция Бавария към Берлин - около 600 километра, или общо 28 дни марш-демонстрация към столицата. Там търсещите убежище се канят да протестират за исканите от тях права за работа, образование и свободно движение.

В Берлин ги посрещат още около 70 бежанци и 100 поддръжници и така се появява импровизираният палатков лагер на Ораниенплац. Планът е той да съществува сравнително кратко - около седмица, или докато исканията на протестиращите са изпълнени.

Вместо това обаче още преди края на 2012 г. част от бежанците се нанасят в сграда на бившето училище "Герхард Хауптман". Днес там живеят около 200 души, а в палатките и дъсчените постройки на "Ораниенплац" са се настанили около 70 души без елементарни битови условия. Повечето от бежанците са от бившите френски колонии в Северна Африка.

Така и не се стига до дългосрочно решение на проблема въпреки редицата демонстрации, гладни стачки, преговори между бежанците и властите, опитите за принудително разчистване на лагера.

Казусът излиза извън компетенциите на общинските власти в Кройцберг, начело на които е партията на Зелените, и с него се заема социалдемократичното управление на Берлин. Заради безизходицата с "Ораниенплац" сенаторът на Берлин по въпросите на вътрешния ред, Франк Хенкел от Християндемократическия съюз (ХДС), неколкократно отправя остри обвинения в бездействие към кметицата на квартала Моника Херман (Зелените). В началото на тази година сенаторката по интеграцията - социалдемократката Дилек Колат, е назначена за посредник между бежанците и властите в Берлин.

На 18 март кметът на германската столица Клаус Воверайт заедно с Дилек Колат и Франк Хенкел представят споразумение, според което бежанците сами трябва да разчистят импровизирания лагер и да напуснат окупираната сграда на бившето училище "Герхард Хауптман". В замяна властите ще разгледат молбите за предоставяне на убежище. Впрочем малка част от бежанците на "Ораниенплац" - между 20 и 30 души, вече са получили отказ за предоставяне на убежище, но от други германски провинции.

Междувременно "Ораниенплац" се е превърнал в нещо друго - в място, накъдето може да отиде всеки, който търси внимание. Само в един ден, събота, 29 март, в рамките на около час през площада преминават две демонстрации, без да имат нещо общо с бежанците в импровизирания лагер. Първото шествие е за защита на правата на ЛГБТ общността в Уганда, а второто - срещу високите наеми в Кройцберг. Надписите на транспарантите "Спрете принудителното изгонване" веднага препращат към заплахата нелегалния бежански лагер да бъде разчистен. Но всъщност става дума за разчистване или по-скоро изгонване на наематели от апартаменти в Кройцберг, тъй като не могат да си плащат наемите.

Различни политически и обществени движения използват казуса "Ораниенплац", за да привлекат вниманието към себе си. А площадът е в центъра на вниманието не само на медиите. В същия съботен следобед пред палатките и бараките спира автобус с туристи - пътниците не слизат, но пък правят снимки на "пейзажа", превърнал се в част от забележителностите на Берлин.

За самите бежанци това не е нищо ново, те са по-скоро уморени - от непрекъснатите демонстрации, от "посещенията" на някои германци, които, разбрали от медиите за проблема и подтикнати от любопитство, включват и "Ораниенплац" в неделната си разходка.

Той не иска да разкаже историята си, защото е уморен да говори с журналисти. "Идват, искат личната ми история и след това си отиват. А аз трябва да си припомня всичко лошо, което ми се е случило в Нигерия. След това съм цял ден в лошо настроение." Той няма намерение да напуска палатковия лагер на "Ораниенплац" и смята, че властите няма как да го разчистят. Той не иска да подава молба за получаване на убежище, защото според него това би означавало сам да се осъди на затвор. "Тук поне съм свободен", допълва нигериецът.

Кварталът, в който се намира "Ораниенплац", всъщност има сравнително голяма роля в това, че срещу нелегалния палатков лагер няма пряка съпротива. Кройцберг е притегателна сила за много млади хора, чужденци, артисти заради алтернативната атмосфера.

Преди 1989 г. Кройцберг се е падал в Западен Берлин, почти изцяло обграден от Берлинската стена, и заради това наемите са били изключително ниски. Това от своя страна привлича гастарбайтерите от Турция през 60-те и 70-те години и до днес в Кройцберг живеят много имигранти и техните наследници, кварталът става пример за т.нар. "мулти-култи" среда. След падането на стената в Кройцберг се извършва т.нар. джентрификация - скоростно положително развитие на градската среда, затова и наемите скачат. Днес кварталът се управлява от Зелените, които са в лявото крило на германския политически спектър и са сравнително либерални.

Единственото по-сериозно нападение над лагера на "Ораниенплац" е палежът на тоалетна в средата на февруари. Полицията разследва случая и подозира неонацистите. А липсата на крайнодесни екстремистки изяви се обяснява с присъствието на крайнолеви радикали, винаги готови да си служат с насилие, особено срещу неонацистите. Берлин по принцип е поле за изява на левия фронт, а в Кройцберг той намират плодотворна почва. Шествието на първи май (очаквано в Кройцберг) от години наред се провежда с усилено полицейско присъствие заради честите сблъсъци между демонстрантите и органите на реда.

Според Франциска Гифай, социалдемократ и зам.-кмет на съседната община Нойкьолн, нейната администрация никога няма да допусне такова нещо като лагера на "Ораниенплац". "Това е окупация на публично пространство", казва тя. Нойкьолн се намира на юг на Кройцберг (също бивш Западен Берлин), там живеят също много имигранти, но само северната част на квартала е повлияна от разцвета на джентрификацията в Кройцберг. На юг местните власти трябва да се справят с проблеми като бедност, безработица, ниско образовано население.

Въпреки картината на безизходица в казуса "Ораниенплац" във вторник, 1 април, изглежда, се стигна до пробив. Сенатът на Берлин (администрацията на града-провинция) предложи на бежанците друг временен подслон, за да напуснат палатковия лагер. Такъв развой на събитията би бил изгоден и за двете страни - бежанците и властите, защото след няколко седмици атмосферата в Берлин ще се радикализира.

На 26 април крайнодясната Националдемократическа партия на Германия (НДП) e планирала голямо протестно шествие точно срещу "Ораниенплац", а няколко дни по-късно е 1 май, когато пък крайнолевите ще се мобилизират. Компромисът в случая изглежда правилният избор, тъй като след година и половина застой по казуса политическата цена е прекалено висока за упорство и рискове.

И от страна на властите, и от страна на бежанците.