Външните министри на ЕС обсъждат санкции срещу Русия след авиокатастрофата
Външните министри на страните членки на Европейския съюз се събират днес в Брюксел, за да обсъдят последиците от падането на малайзийския самолет над Източна Украйна миналата седмица и в този контекст евентуални нови санкции срещу Русия. С всичките си тежки приказки по темата обаче е малко вероятно те да прибегнат до по-тежко наказание на Москва от ускоряване на вече договорените индивидуални санкции, пише в свой анализ агенция "Ройтерс".
Амариканският президент Барак Обама засили натиска върху Европа за по-агресивен отговор, а трите водещи европейски сили – Великобритания, Франция и Германия – заявиха, че ще увеличат санкциите. Особено Лондон изтъкна, че е готов да понесе икономическите последствия от това.
При все това, според дипломати не се очаква днес външните министри да отидат по-далеч от постигането на съгласие за добавяне на още компании и личности към списъка с тези, чиито активи се замразяват. Запознати източници смятат, че решението за по-мащабни икономически санкции може да се вземе само от държавните и правителствените глави, а тяхната сериозност може да зависи от Холандия, която понесе най-големи загуби в човешки животи при авиокатастрофата над Донецка област.
Следващата среща на върха на ЕС е насрочена за 30 август, а принципно страните членки могат да свикат и извънредна такава. "Докато не се свика такава среща, министрите не могат да направят нищо повече, дори и да искат", казва европейски дипломат пред "Ройтерс".
"Импулсът за това трябва да дойде от Холандия, тъй като тя има моралното право да поиска решителна и твърда реакция. Всичко зависи от нея", добавя друг дипломат.
На последната среща на европейските лидери на 16 юли – ден преди падането на малайзийския самолет – те се споразумяха да санкционират руски компании, спомагащи за дестабилизацията на Украйна, и да блокират новите заеми за Москва – умишлено неясна формулировка.
В речта си пред парламента в понеделник холандският премиер Марк Руте заяви, че ЕС ще наложи нови санкции срещу Русия, ако се докаже, че тя е директно или индиректно отговорна за свалянето на полет MH17. Това хвърля съмнение върху възможността трагедията да се превърне в повратна точка за разрешаване на кризата. САЩ и съюзниците им обвиняват проруските бунтовници и самата Москва за катастрофата, но от Кремъл отричат да са замесени по какъвто и да било начин.
Вчера европейските дипломати изтъкнаха, че някои санкции биха били особено тежки за част от по-бедните страни в съюза. Особено деликатен е енергийният сектор, който е ключов както за руската, така и за европейските икономики. Страните от ЕС разчитат на Русия за около 30% от газовите си нужди, като Германия и Италия са най-зависими от гледна точка на закупуваните обеми. Според данни на ООН, изключващи експорта на синьо гориво, Холандия е била най-голямата дестинация за руския износ през последната година.
"Енергийните санкции най-вероятно биха прекъснали крехкото европейско възстановяване и дори биха могли да доведат до пълен икономически колапс в някои страни", коментира дипломат. "Не виждам как колективното икономическо самоубийство ще послужи на нас или на украинците", продължава той.
Според дипломатите ако енергетиката влезе сред санкционираните ресори, Европейският съюз ще трябва да измисли методи за споделяне на финансовия удар от това.
BP вече е изправен пред загуби заради решението на САЩ да санкционира най-голямата руска петролна корпорация "Роснефт", една пета от която е собственост на британския енергиен гигант.
Друг чувствителен сектор е отбраната. Франция обяви, че за момента ще изпълни договора си за доставка на самолетоносачи Mistral на стойност 1.2 милиарда евро за Русия, тъй като неговото анулиране би причинило повече вреди на Париж, отколкото на Москва.