Пето лято поред гръцкият остров Скиатос става втори дом за Александър. За един млад човек да попадне на такова място е мечта -  слънцето блести ярко и музиката не секва. Хората се усмихват непрекъснато и всеки проблем изглежда незначителен.

Само че Александър не е тук да се радва на красотата на острова. Идва, за да спечели пари. "Лятната" му работа в компания за оттадаване под наем на автомобили осигурява целогодишната прехрана на семейството му – неговата, на жена му, и на детето им, което неотдавна е навършило две години. Цената, който плаща за това е, че не ги вижда с месеци.

Трийсетгодишен, Александър е един от многото свои сънародници, които напускат Македония за да работят нелегално в гръцкия туризъм между май и октомври. (За всички македонци, назовавани само по първо име в тази статия, са използвани псевдоними заради неозаконената им заетост в Гърция).

Преди години този тип работни места са били заемани предимно от студенти и други млади хора, които търсят начин да прекарат приятно време на морето и да спечелят малко средства. Сега обаче и мнозина други се борят за тези летни позиции.

Официалната статистика в Македония ясно показва защо. Безработицата е около 28 процента, една от най-високите в Европа. Средната работна заплата е около 340 евро. Около 270 000 души – почти половината от работещите на заплата, получават под 200 евро на месец.

Македонците съставят само една малка част от чуждестранната работна ръка, която помага в поддръжката на гръцката туристическа индустрия – сектор, който продължава да процъфтява въпреки дълбоката икономическа криза в страната.

Разположено в Егейско море, островчето Скиатос всяко лято е заливано от туристи, привлечени от десетките плажове, зеления пейзаж, колоритните улици с характерни бели къщи със сини прозорци. На острова са снимани някои от сцените в холивудската версия на мюзикъла Mamma Mia!

Само по въздуха през миналото лято в Скиатос са пристигнали 119 000 туристи, към които са се присъединили безброй други, доставени от фериботите. Затова не е чудно, че на острова, където постоянното население е 6000 души, има голямо търсете на работна ръка през туристическия сезон.

Александър работи в една и съща компания за коли под наем от първото лято, когато идва на Скиатос. Прекарва на работното си място между 10 и 12 часа на ден, без почивен ден, в пиковия сезон между юни и август. Печели 800 евро на месец, и трябва да си плаща престоя, включително нощувките.

Тази заплата е само малко по-висока от минималните 683 евро за Гърция, предвидени за 40-часова работна седмица. Александър работи почти два пъти повече.

И все пак това възнаграждение е много по-добре от всяка друга възможност, която той има в собствената си страна.

Още един македонец от Скопие, 32-годишният Игор, също работи в Скиатос във фирма за коли под наем. Това е седмата поред година, в която той работи незаконно на острова.

Като много други македонци в гръцката туристическа индустрия, и Игор и Александър смятат, че незаконният им статут е следствие на лошите отношения между Атина и Скопие заради продължаващия с десетилетия спор за името на Македония. Според тях работодателите им няма да могат да им извадят разрешение за работа, тъй като гръцката държава дискриминира македонските граждани.

Според гръцки експерти по трудово право обаче македонците едва ли са нарочени, що се отнася до техния статут на работници. По-скоро те се трудят незаконно в туристическата индустрия, защото получаването на разрешение за работа за какъвто и да е работник извън ЕС е така дълга, бюрократична процедура, че работодателите дори не се опитват да се заемат с нея.

Не е трудно обаче човек да си обясни защо македонските работници се чувстват дискриминирани.

Гърция и Македония са в разпра от момента, в който последната гласува да се отдели от Югославия през 1991 г. Тъй като район от северна Гърция носи името Македония, според Атина употребата на това име от Скопие е знак за териториални претенции. Гърците се гневят и на заявките на Скопие да си присвои исторически фигури като Филип Македонски и Александър Велики, считани за част от гръцката култура.

Диспутът достигна своята кулминация през 2008 г., когато Гърция практически блокира присъединяването на Македония към НАТО. Страната казва, че няма да допусне присъединяването на Скопие и към ЕС, докато спорът не бъде разрешен.

Македонците, които пътуват за Гърция, понасят на свой гръб последствията от ситуацията. Гръцката гранична полиция сканира техните паспорти, но не ги подпечатва, тъй като те не са официално признати за документи от Атина. Вместо това подпечатва попълнени от тях формуляри с личните им данни.

Обикновените македонци се сблъскват лично и с чувствителността на гърците за името Македония и за македонския език. "Забраниха ни да говорим на своя език пред мениджъра, наредиха ни да казваме, че идваме от Скопие, а не от Македония," казва Елена, 24-годишна жена от градчето Македонски брод за първия си ден на работа в една дискотека на остров Миконос.

Но Асоциацията на гръцките туристически фирми твърди, че позицията на македонците е сходна с тази на много други работници от страни извън ЕС. И експерти казват, че не са срещнали доказателства по-широките разногласия между Атина и Скопие да са причина македонците да работят незаконно в туристическия сектор.

Според съществуващата система, обяснява той, работодателят трябва официално да покани работника да заеме работното място, и да изпрати молба за разрешение за работа до Министерството на вътрешните работи – процес, който може да трае с месеци.

Зоран Кочовски, собственик на "Кузон" – македонска агенция за наемане на работници на кратки договори в чужбина казва, че преди е било относително лесно македонци да работят законно в Гърция. Но след началото на икономическата криза през 2010 г, казва той, властите са затруднили издаването на разрешения за работа, в желанието си да запазят за гърци местата, по-рано заемани от чужденци.

Според Кочовски двете правителства биха могли да сключат договор за озаконяването на работещите в Гърция македонци и без да са решили принципния си спор. "Независимо от диспута за името, македонските власти биха могли да подпишат двустранно споразумение с Гъриця, за да уредят правата на мигриращата работна сила," казва той.

При отсъствието на такова споразумение македонциите се отнасят със завист към своите сънародници, сдобили се с европейски паспорти.

Дарко, 41-годишен мъж от Скопие, който работи на рецепцията на петзвезден хотел, е работил нелегално на Скиатос в продължение на три години. Нещата обаче са се променили, след като е взел български паспорт.

През последните години македонците могат да получат български паспорт сравнително лесно - като декларират българския си произход. Мнозина обаче смятат тази възможност за непатриотична, дори и тя да им дава статута на граждани на ЕС.

Сега за Дарко всичко е осигурено през петте или повече месеца, които той прекарва на Скиатос всяка година – апартамент, социална и здравна осигуровка, и по-висока заплата от тези на работещите с македонски паспорти. Той работи осем часа на ден и взима 1400 евро на месец.

Като гражданин на страна от ЕС, Дарко се ползва с предимство и когато лятото свърши. Ако е работил повече от определен брой дни, получава помощ като безработен през останалото време от годината.

Гръцките работодатели рискуват големи глоби, ако бъдат уличени в наемане на незаконни работници. Самите работници също рискуват глоби, както и задържане и депортация.

За македонците, обаче, рискът си струва. Тук те могат да спечелят много повече, отколкото удома. Въпреки че работят с удължено работно време, без права и осигуровки, от които се възползват гърците и други граждани на ЕС, условията все пак са много по-добри за тях в сравнение с други имигранти в Гърция, като например работещите в селското стопанство.

Македонските работници влизат в Гърция като туристи, но остават по-дълго от 90-те дни, които са им позволени според законите на ЕС. Това означава, че те поемат още един риск, щом тръгнат да се прибират – да пресичат границата нелегално, което може да се уреди за около 300 евро.

Трийсет и четири годишен мъж от Скопие, който в продължение на осем години е работил като ди джей на Скиатос казва, че една година е имал уговорка с пенсиониран полицай да му помогне да пресече границата. Но приятелите на човека в граничната полиция не били на смята същия ден и отказали да му услужат. Трябвало да намерят друг начин.

В един друг от случаите той разказва как се е крил в камион с трима приятели. А веднъж е пресякъл границата пеша, без граничната полиция да го забележи.

Друг жител на Скопие, Ристе, който е работил девет лета в дискотека на Миконос казва, че веднъж се е прибрал в Македония, скрит в багажника на кола с още двама души. Всеки от тях платил по 250 евро.

Александър, от компанията за отдаване на коли под наем е пресичал границата преди и пеша, и скрит в камион. Тази година може да се наложи да потърси различен начин. Но това не го притеснява. Ще е просто щастлив да се върне най-после при семейството си. "Ще съм си удома за рождения ден на дъщеря ми и някак ще наваксам загубеното време," казва той.

Следващия май обаче той отново ще си стегне багажа и ще се запъти към Скиатос.

През последните няколко години рекламите за работа в Гърция стават все по-обичайни по македонските сайтове и социални мрежи. Те предлагат позиции за сервитьори, камериерски, кухненски работници и други. Заплатите варират от 600 до 1000 евро и понякога включват храна и настаняване.

Такива реклами публикуват и македонски и гръцки агенции. Балканската мрежа за разследващи репортажи се обади на някои от тях за повече информация. Те поискаха автобиография и казаха, че работодателите ще направят интервю по скайп, ако се отвори подходяща позиция.

От онези, на които намерят работа, агенциите взимат посреднически комисионни в обичаен размер до 250 евро. Гарантират им работа до три месеца – времето, за което македонците имат право законно да останат в Гърция като туристи.

Мария, 32-годишна майка с две деца в Скопие, е работила две лета като камериерка на остров Кос, като е оставила децата при баща им. Намерила си е работата чрез македонска агенция, на която е платила 100 евро за посредничеството.

Тази година си е уредила да работи на остров Скопелос чрез гръцка агенция. Ден преди датата, на която трябвало да тръгне от Скопие, позицията била оттеглена.