В подножието на зелените хълмове на планината Парнас в централна Гърция градчето Дистомо е необичайно оживено. Посетителите са се събрали да отбележат 70 години от масовите убийства там -едно от най-зловещите нацистки зверства в страната, при което загиват над 200 цивилни.

На един от хълмовете, на който е разположен мемориалът в памет на жертвите, гимназисти от Гърция и Германия представят "Децата на войната", театрална ода за мира. Снимки на нацистки войски на атинския Некропол и на убити сирийски деца се прожектират за фон. Зрителите гледат съсредоточено.

В кафенетата на града атмосферата е, очаквано, по-шумна и по-политизирана. Рано или късно някой споменава името на Мария Сидери-Цами.

Трима членове от нейното семейство са убити при клането в Дистомо, но това не пречи на 23-годишната им потомка да се кандидатира на регионалните избори през май миналата година като представител на "Златна зора" – определяната от мнозина като неонацистка партия, добила популярност в Гърция през последните години.

Сидери-Цами вини за историческото клане борците от комунистическата съпротива – според нея те са предизвикали нацистите, като са им устроили засада. "Те са знаели, че немците ще се върнат в селото да избият хората, ако бъдат нападнати," каза тя в интервю пред местен блогър, заснето при мемориала.

Ориентацията на Сидери-Цами към крайно дясното може да изглежда изненадваща. Но и хора, чиито предци са убити от нацистите и принадлежат на семейства с трайни леви убеждения са се присъединили към "Златна зора", мотивирани от гнева от дълбоката икономическа криза в Гърция и разочарованието от традиционните политически партии.

В периода на подготовка за изборите миналата година "Златна зора" публикува записа с интервюто на Сидери-Цами на сайта си с гордост. Думите й обаче са посрещани с далеч по-малък ентусиазъм в Дистомо.

На крака си Сехремели още пази белег от отклонил се при стрелбата куршум. Всяка година тя започва да се чувства зле два дни преди възпоменанието. В деня на последната годишнина е изпила два аспирина по обед, за да укроти кръвното си налягане.

Седнала край маса в гостната си, Сехремели казва, че никога не е говорила за събитията на внуците си, защото не е искала да ги разстройва, или да им предаде омразата на онази епоха. Но надигането на "Златна зора" я е накарало да промени решението си. "Наистина ли искат най-доброто за Гърция? Като убиват хора? Като правят всичките тези грозни неща и псуват по телевизията?" казва тя за партията. "Личи си какви хора са."

След като с десетилетия гравитираха в периферията на политическия живот, "Златна зора" привлякоха много повече привърженици през 2010 г със своята националистическа, антиимигрантска и често подбуждаща към насилие политика. Медии и анализатори определят партията като неонацистка или фашистка, но членовете й отричат да имат каквато и да е връзка с националсоциализма.

Надигането на партията съвпадна с безпрецедентен ръст в расистките нападения срещу имигранти. Това насилие обикновено се разминаваше безнаказано, докато мъж, свързан със "Златна зора", не уби антифашисткия рапър Павлос Фисас в едно атинско предградие през септември 2013 г. Убиецът беше арестуван и правителството предприе акция срещу партията.

Днес шестима души от ръководството й, включително нейният лидер Никос Михалолиакос са в затвора и очакват съдебните си дела по обвинения за управление на престъпна организация. Процесът, който партията интерпретира като политическо преследване, се очаква да започне скоро.

Въпреки очакваното дело, политическата сцена в Гърция е така размирна, че Сехремели се страхува "Златна зора" да не вземе властта и да предизвика гражданска война. Тя казва, че на последните избори е гласувала за лява партия, както винаги.

Покойният й съпруг е участвал във въоръжената съпротива за освобождение на Гърция от нацистка окупация. Тогава той е възприел комунизма и му е останал верен до края на живота си.

Семейната й история е типична за Гърция – политическите убеждения са се формирали около Втората световна война и са следвани от следващите поколения.

Германия нахлува в Гърция през април 1941 г. Стотици хиляди гърци губят живота си през следващите три години в резултат на боеве, депортация в концентрационни лагери, репресии и глад.

Съпротивата е организирана от различни групи, но комунистите са най-видими и бързо се установяват в почти всички части на Гърция. От другата страна, подобно на другаде в окупирана Европа, много гърци сътрудничат на германците, в това число симпатизанти на нацистите и националисти.

След войната леви и десни започват да се съревновават за власт. Политическите боричкания бързо довеждат до гражданска война, която завършва през 1949 г с поражение за комунистите.

Разследващият журналист Димитрис Псарас, който изследва гръцките крайно десни партии от 80-те насам, е открил много случаи на предаване на  антикомунистическите убеждения от колаборационисти на децата и внуците им.

Някои от тези хора се оказват сред лидерите на военната хунта, която управлява от 1967 до 1974 г, и някои са на политическата сцена сега със "Златна зора". Лидерът на партията Михалолиакос идва от семейство на колаборационисти.

Но сред членовете на "Златна зора" и сред нейните поддръжници има и една малка прослойка със съвсем различна семейна история.

Гиоргос Герменис си спомня с много обич дядо си по майчина линия Панайотис Гризиотис. Запомнил го е като "модерен дядо", който винаги остава близо до по-младите поколения.

По време на войната Гризиотис е лидер на комунистическите бунтовници в западна Гърция. Когато дъщеря му е на 10, той я праща да взема нелегалния тогава вестник на Комунистическата партия на Гърция, KKE.

Когато дъщерята пораства, и тя става комунистка. Ражда Герменис и го носи като бебе на ръце, докато окачва афишите с партийните другари за годишната манифестация в Атина.

Синът й сега е един от най-изявените членове на "Златна зора" в парламента и първият в управлението й, който през 2012 г. публично призна, че е внук на комунистически партизанин.

Признанието му беше голям удар за левицата, която не можеше да проумее как е възможно човек с такива семейни традиции да се озове сред крайно десните.

В момента Герменис е в затвора, в очакване на делото заедно с останалите от ръководството на партията. Той даде писмени отговори на въпроси за тази статия, като ги прати по жена си, която го посещава в строго охраняемия затвор Коридалос в Атина.

Герменис се присъедини към "Златна зора" в началото на 90-те, когато призракът на национализма бродеше из Балканите. Родителите му са научили за идеологическото му отцепничество много по-късно.

Той твърди, че никой от семейството му не се е опитвал да промени възгледите му, нито пък е променил своите. Според Герменис майка му сега вярва, че "Златна зора" и истински революционна партия.

Тези обикновени хора дълбоко са впечатлили и Тасос Папайоану. Той казва, че е бил шокиран от увеличаването на самоубийствата, свързани с икономическата криза в родния му край Коринт.

Папайоану, който неотдавна е навършил 40, не обича да бъде наричан шофьор на такси, освен освен ако не вози гръцки клиенти. През по-голямата част от деня той е шофьор, който вози чуждестранни туристи до античен Коринт, на около 80 км от Атина. Родителите му са емигрирали в Австралия, когато е бил на две години, и той още си спомня колко е било трудно да си чужденец там. Двайсет години по-късно се връща до Гърция за ваканцията си, и остава.

Сега Папайоану гласува за "Златна зора". Решението му да подкрепя радикално антиимигрантска партия въпреки сблъсъка си с дискриминация на такава основа в Австралия, не е единственият парадокс. Дядо му Гиоргос е бил комунистически партизанин в региона на Коринт по време на гражданската война.

Когато гръцката икономическа криза започва, Папайоану си мисли: "Бум! Национализъм! Хайде да променим нещата. Трябва да избухне гражданска война."

Враговете му? Имигранти, корумпирани политици, които застрашават благополучието на хората, Международния валутен фонд, и дори онези, които споделят левите възгледи на покойния му дядо. Той казва, че някои от крайно десните по селата съхраняват кутии с автомати "Калашников" у дома – за всеки случай.

По-на юг, Никос Куракос е високопоставен член на "Златна зора" в партийната организация в Каламата. Дядо му се е сражавал срещу германците от страната на комунистическата съпротива и е бил екзекутиран от член на прословутите Батальони за сигурност, сформирани от гръцкото колаборационистко правителство.

Куракос тълкува решението на дядо си да се присъедини към комунистите по-скоро като патриотичен акт, отколкото като проява на леви политически убеждения. "Германците са били окупатори," казва той. "Логично е било да отидеш да се бориш срещу тях."

Той не смята, че решението му от преди десет години да се насочи към "Златна зора" петни паметта на дядо му.

В някои семейства обаче решението на детето да се откъсне от дълго следваните ценности и да се присъедини към крайно десните е предизвикало големи сътресения. Гиоргос Триантафилу, пенсионер, който помоли да не използваме истинското му име, живее в малка общност, където нацистите са екзекутирали през Втората световна война почти половината от населението, включително един негов роднина.

Семейството му е с дълга история на леви убеждения, в това число сред бойците от съпротивата при германската окупация, комунистическите партизани по време на гражданската война и жертвите на политически преследвания по време на управлението на военната хунта.

Самият Триантафилу някога е бил крайно ляв, но губи вярата си в марксизма през 70те и се ориентира към религията. След като методично изучава свещените книги на няколко религии, се присъединява към Свидетелите на Йехова. Той и жената, която обича от детството си, отглеждат две деца според собствените си ценности. Учат ги да обичат, да са миролюбиви и толерантни. Но след като става на 18, най-големият им син отхвърля религиозните им вярвания и впоследствие се присъединява към "Златна зора", като се кандидатира от името на партията в местните избори през миналата година.

Триантафилу открива шокиращата новина, докато сърфира из интернет. Тя буквално го опустошава. Оттогава той не говори с първородния си син. Казва, че не може да понесе да чуе изказванията, които вероятно ще дойдат от устата на собственото му дете. "Отраснал съм на място, пълно с вдовици от войната и сираци," казва той. Отчаянието му е още по-голямо заради факта, че нацистите са преследвали и затваряли и поклонници на Свидетелите на Йехова.

Триантафилу продължава да се чуди как е възможно собственото му дете да зачеркне семейната история, за да се присъедини към "Златна зора". Проучващите общественото мнение, политическите анализатори и социолози по подобен начин се чудят защо Златна зора се е оказала толкова популярна в райони, които преди са подкрепяла предимно Комунистическата партия.

Перама и Никеа, два квартала на Атина, които винаги са смятани за "червени крепости", през последните години търпят рязка промяна в полза на "Златна зора".

Василики Георгиаду, асоцииран преподавател по политически науки в атинския Университет Пантеон, е изследвал задълбочено тези райони. Той казва, че обедняването на работническата класа и дългосрочната местна безработица, която се върти около 70 процента, са създали благодатна почва за "Златна зора".

Партията вини политическите действия на местните профсъюзи за загубата на конкурентност от страна на тукашните корабостроителници и последвалата загуба на работни места. "Златна зора" е основала свой профсъюз, като е обещала и работни места. Някои работници са се зачислили в него.

С активността си из тези квартали "Златна зора"успява да "постигне видимост и определена степен на влияние, особено сред младите хора, които растат без всякаква перспектива," казва Георгиаду.

Политизирани младежи използват графитите, за да превърнат стените на квартала в бойни полета на идеологии. "Дядовците ни бяха бежанци, бащите ни – имигранти, а ние сме расисти!" гласи един ляв лозунг.

Вечната сякаш битка между ляво и дясно отеква дори извън Гърция – в едно унгарско село на 1000 км от Атина. Белоянис в централна Унгария е основан от гръцки комунистически партизани, които се заселват тук в търсене на спасение по време на гражданската война в края на 40-те. Те са кръстили общността си на името на Никос Белоянис, гръцки комунистически герой.

Зисис Влахопулос, бивш кмет на селото, е роден в Гърция през 1942 г и е доведен в Белоянис от родителите си, когато е едва на четири. След падането на комунизма, казва той, са правени много опити за изтриване на историята на селото. То е трябвало да смени името на централния си площад, който е бил кръстен на Ленин. Червените звезди по гробищата и надгробните плочи са подменени от кръстове.

Днес 31-годишният Кристиан Бене, член на местния съвет от крайно дясната партия Джобик иска да премести мемориалната плоча на площада, която почита съветските войници, освободили Унгария от нацистите. Бене предлага тя да се замести с друга плоча, в памет на анти-съветското унгарско въстание от 1956 г.

На площада Бене и приятелят му Сотирис Кариофилис си говорят с посетител. Кариофилис е роден в селото преди 32 години от гръцки родители. Дядо му и баба му са били комунистически партизани.

Той е безработен и, изправен пред несигурно бъдеще, гласува за Джобик. Настоява, че партията не е така крайна, както Златна зора в Гърция. "Джобик не иска да убие ромите или евреите, само иска да ги асимилира," казва той.

Но бившият кмет Влахопулос махва с ръка, когато местните членове на Джобик винят чужденците за проблемите в Унгария. "Днес проблемът са циганите, утре ще са албанците, а след това ще дойде ред на гърците," казва той. "Не ми минават тези!"

Прекъсва го звъненето на мобилния му телефон. Мелодията звучи познато. Песента продължава, докато не се дочуват думите на гръцкия партизански химн: "С пушка на рамо в равнините, в градовете и в селата проправям път на свободата…"

В Гърция Гиоргос Триантафилу живее спокоен живот. Грижи се за градината си и от време на време влиза в интернет да прочете новините. Всъщност той е жена му мислят да се откажат от интернет, за да не попадат на статиии за първородния им син, който е отхвърлил семейните ценности и се е присъединил към Златна зора. Искат, както казва Триантафилу, да угасят този "ключ на тъгата".

Но гневът му омеква точно преди края на интервюто. Помирение може би все още е възможно, казва той, ако детето се разкае напълно и се върне към добродетелен живот. Цитира притчата за блудния син, също известна като Притча за любящия баща.