Имиграцията е сред най-важните теми в предизборната кампания в Дания
Седмица преди парламентарните избори в Дания имиграцията е сред най-популярните теми, а реториката на антиимигрантските партии започва да се възприема и от традиционните, които опитват да не загубят избирателите си, пише "Ройтерс".
Основният носител на антиимигрантските настроения е Датската народна партия, чиито член е Франк Педерсен. "Ройтерс" посочва, че в миналото бежанци са заплашвали живота му, а днес той е посветил политическата си дейност на възстановяването на граничния контрол, премахнат, когато Дания влиза в шенгенската зона.
"Виждам проблем, който само ще расте. Проблемът е, че нищо не се прави в зоните, в които те извършват престъпления", казва Педерсен.
Лидерът на либералите Ларс Расмусен също обещава, че ако бъде избран, ще свика извънредна парламентарна сесия, която да засили контрола над имигрантите, например чрез отказ на издаване на постоянни разрешителни за безработните сред тях.
"Ако погледнем данните, става ясно, че ако не направим нещо, ще имаме значителна имиграционна вълна след лятото", коментира Расмусен.
Премиерът Хеле Торнинг-Шмит от социалидемократическа партия разчита на постигнатото по време на мандата си. По-рано тази година правителството обяви мерки, които затрудняват получаването на политическо убежище, все повече имигранти получават само временни разрешителни, стана по-трудно и да водят семействата си в Дания.
"Тази година трябва да дойдат по-малко, защото трудно се справяме", казва тя. "Ако в страната, откъдето идват, вече има мир, те трябва да се върнат."
През последната година броят на бежанците се е удвоил и е достигнал почти 14 000 души от общо 664 000 в Европа, което поставя Дания на пето място по имигранти спрямо общото население на страната.
Голяма част от дебата около имигранте е свързан и с ислямофобията, тъй като мнозина са на мнение, че забрадките, минаретата и молитвите са обида за датската култура, често се свързват с радикалния ислям.
Датската народна партия често описва исляма като "зараза" и призовава към затваряне на джамиите, но в хода на кампанията смекчи тона си. "Те променят обществото. Не искаме да виждам как биват викани за молитва например", казва в интервю един от лидерите й, Кристиан Тулесен. "Проблемът не е, че са мюсюлмани, проблемът е, че щом живеят в Дания, трябва да уважават обществото."
Повечето от 260-те хиляди мюсюлмани са умерени, но медиите се съсредоточават върху някои радикални, които призоваха мюсюлманите да не гласуват, да отхвърлят конституцията и наричат Дания диктатура. Сред техните икони е и Омар Хюсейн – нападателят от Копенхаген, който стреля в синагога и уби двама души.
Благодарение на тези коренно противоположни позиции много от мюсюлманите в Дания се чувстват откъснати от обществото. Много от лидерите им осъждат радикалните мюсюлмани и групите, с които са свързани.
"Хизб ут Тахрир" (една от радикалните организации – бел. ред.) са отчаяни, понеже все повече джамии и имами проповядват демокрация", коментира депутатът Йозлем Чекъч. "Те са изолирани, важно е да подчертаваме, че говорят глупости."
Партиите вляво от своя страна "се отчайват" от реакцията на останалите по проблема с имиграцията. "Те се състезават кой ще въведе най-строгите правила. Торгнинг се хвали, че е лишила децата от правото да дойдат при родителите си в безопасност в Дания", коментира политикът и активист Йохане Шмит-Нилсен.