Гърция фалира и по дълг към централната си банка

Гърция фалира и по дълг към централната си банка

Гърция фалира и по дълг към централната си банка
Reuters
Освен по 1.6 милиарда дълг към МВФ вчера Атина е обявила фалит и по 472 милиона евро дълг към централната банка на Гърция, съобщава вестник "Катимерини". Дори и фондът да не употребява този термин, де факто страната в момента се намира в двоен фалит, добавя изданието.
Заемът е отпуснат на гръцката държава през 1994 г., когато страната още не е член на еврозоната. Въпреки това по закон управителят на централната банка трябва да уведоми Европейската централна банка за този инцидент. Ръководството ѝ трябва да прецени дали да продължи да поддържа банкова система, която държи мнозинството от емитираните държавни облигации и е силно зависима от едно фалирало правителство.
В страната от полунощ не функционира програмата, която да съхрани дейността на банковата система с помощта на извънредна ликвидна помощ (ELA) от ЕЦБ, а двойният фалит поставя правителството в много затруднено положение.
Просрочването на плащането на дълга към МВФ има пряко въздействие върху заемите, отдадени от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF), на обща стойност 141.9 милиарда евро. Фалитът по заема към фонда дава право на страните от еврозоната да поискат незабавното плащане на дължимите към тях суми.
Отказът от плащането към централната банка ще окаже значително влияние върху решенията на Европейската централна банка, чийто съвет ще проведе среща по-късно днес. Гърция и банките й вече не са платежоспособни, а ЕЦБ не може да подкрепя неплатежоспособни банки и дори може да поиска веднага изплащане на всичките 89 милиарда евро, които им е заела чрез ELA механизма.
Гърция губи и средства, които би получила от втория спасителния пакет. Това са общо 16.3 милиарда евро – 10.9 милиарда от спасителния фонд за банките, 1.8 милиарда от последния транш на програмата и 3.6 милиарда печалби от евросистемата от гръцки държави облигации за 2014 и 2015 г.
Двойният фалит пречи и на евентуалното връщане на финансовите пазари, тъй като в комбинация с липсата на спасителна програма най-вероятно ще откаже инвеститорите да гласуват доверие на Атина.