Решението на Европейската централна банка да продължи поддръжката на гръцката банкова система чрез инструмента си за извънредна помощ печели на парламента в Атина няколко дни, в които могат да финализират споразумение по формулата пари срещу реформи, съобщава "Ройтерс".

Въпреки това депутатите трябва да действат бързо, тъй като ЕЦБ най-вероятно няма да може да продължи финансирането през следващата седмица, ако Гърция не успее да извърши плащането по дълга съм към европейския финансов регулатор на 20 юли.

Подкрепата на парламента за реформите, с които премиерът Алексис Ципрас се съгласи днес, е жизненоважна за стартиране на следващата стъпка от преговорите, в резутат на които да бъдат отпуснати средства, с които Атина да може да извърши плащане на стойност 3.5 милиарда евро към ЕЦБ.

Пропускането на плащането най-вероятно ще принуди банката да прекрати извънредната финансова помощ (ELA) на стойност 89 милиарда евро, която се съгласи да продължи днес.

Източници на "Ройтерс" посочват, че бордът на банката се събере отново в сряда, за да обсъди дали да продължава ELA.

Настоящите 89 милиарда евро за достатъчни за поддръжката на банките, засега. Ако финансирането бъде спряно, банките ще се сринат почти веднага, което ще увеличи хаоса около гръцката криза.

Германската Bundesbank не иска то да бъде увеличавано след 20 юли, в случай че плащането към ЕЦБ бъде пропуснато, коментира близък до банката източник. Ако Гърция продължи да получава средства, след като фалира по дълг към ЕЦБ, това би било в нарушение на правилата на банката, според които тя не може да предоставя пряко финансиране на държави.

Настоящите 89 милиарда евро обаче не са достатъчни, за да могат гръцките банки да започнат работа, а капиталовият контрол да бъде премахнат. Представители на банките разчитат ЕЦБ да увеличи финансирането, което да освободи още ликвидност и да им позволи да започнат отново работа.

Не е известно дали регулаторът ще реши да "награди" Гърция за провеждането на реформите. "Отказът от предоставяне на каквато и да било ликвидност изглежда крайно решение", коментира гръцки банкер. "ЕЦБ трябва да действа, за да поддържа банковата система през следващите няколко дни чрез увеличение на финансирането, така че е възможно да бъде отпусната малко ликвидност." За целта обаче може да се наложи страните от еврозоната да предоставят обезпечение, което да допълни вече даденото от гръцките банки.

Дори и да бъде увеличена ликвидната помощ обаче, капиталовият контрол най-вероятно ще бъде увеличен постепенно, коментира друг. "Не бихме искали да дадем пространство за масово теглене на депозитите, което ще създаде по-голям хаос", коментира източник в централната банка.

Според Еврогрупата рекапитализирането на гръцките банки ще изисква приблизително 25 милиарда евро. Едно от условията за отпускане на спасителен пакет е узаконяването на европейските правила, които ще позволят на европейските власти да разпознават и да затварят банките с големи проблеми.

Вследствие на това част от банките може да бъдат затворени, а загубите да бъдат понесени от собствениците на техни облигации и дори едрите вложители. Източник от евроадминистрацията посочва, че от четири големи банки - National Bank, Piraeus, Eurobank и Alpha, вероятно ще останат само две. Според гръцките банкери пък това ще доведе до проблеми с конкуренцията в сектора.