Албания - мястото в Европа, където почитта към оръжията е по-смъртоносна от тази в САЩ

Албания - мястото в Европа, където почитта към оръжията е по-смъртоносна от тази в САЩ

Уличен протест на опозиционни поддръжници в Тирана.
Associated Press
Уличен протест на опозиционни поддръжници в Тирана.
Има държава в Европа, чието отношение към оръжията води до повече трагични резултати, отколкото в САЩ, пише Politico.
Държавата е Албания, страна кандидат за членство в Европейския съюз, която преди по-малко от десетилетие беше на прага на гражданска война, след като заради финансова пирамида половината брутен вътрешен продукт на страната внезапно изчезна. Протестите отстъпиха на уличните боеве и грабежи, а първите обекти на плячкосване се оказаха щедрите оръжейни складове на Албания.
Не е възможно да се направи точно изчисление колко и какви оръжия са били разграбени в тези месеци на беззаконие, но според данни на правителството те може би са половин милион. Други източници посочват, че броят е два пъти по-висок. Автоматите "Калашников" на улиците на северозападния албански град Шкодра са се продавали за 5 долара през тези години, разказват очевидци.
Поне 210 000 се намират в ръцете на нация от по-малко от 3 милиона души. 5.8 убийства с огнестрелни оръжия се падат на 100 000 души в Албания, изчислява Вашингтонският университет. Според същата статистика Съединените щати се намират в далеч по-добра ситуация в черната класация - там заради стрелба умират 3.5 души на всеки 100 000.
Освен това в бившите югославски съседи на Югославия, където оръжията също са на почит, смъртността, причинена от тях, е значително по-ниска.
В същото време в очите на Брюксел проблемът с оръжията на албанците не е най-обезпокояващият. Той е изместен от спешната необходимост Тирана да се пребори с организираната престъпност и корупцията. Именно тяхното широко присъствие във всички нива на властта кара албанците да се чувстват сигурни единствено ако разполагат със средства за самозащита и... саморазправа.
"Разбира се, не мога да обвинявам хората. Как може нормален гражданин да има доверие в полицията и съдебната власт? Как можеш да ги убедиш, че нямат нужда от оръжие?, коментира бившият зам.-министър на вътрешните работи на Албания Гент Страцимири.
Нищо не илюстрира по-добре ограничената власт на албанското правоприлагане от ситуацията в планинското селце Лазарат. След финансовата катастрофа през 1997 г. неговите жители бързо установяват кое може да се превърне в особено печеливш бизнес: започват усърдно да засаждат стотици акри с марихуана. В най-успешните си времена Лазарат произвежда по 900 тона марихуана на година на стойност 6.1 млрд. долара. През 1999 г. брутният вътрешен продукт на Албания е бил едва 3.4 млрд. долара.
За да опазят инвестицията си, местните жители се въоръжават до зъби. И благодарение на това, успяват - опитите за полицейски акции в селото се предотвратяват с картечен огън. През юни, 2014 г, същия месец, когато Албания беше обявена за страна кандидат на ЕС, 800 полицаи обсаждат селото. Жителите им отговарят със снаряди и гранатомети.
Докато богатите и овластените в страната употребяват оръжията си, защото знаят, че няма да има последствия, обикновените граждани прибягват до тях именно защото не очакват да получат справедливост по друг начин.
Докато Албания е била провинция на Османската империя до 1912 г., за установяване на законност и ред на територията ѝ Константинопол не е полагал особени усилия. За да компенсират това, местните общности създават свои собствени закони, известни като Канун. При отсъствието на по-силно държавно присъствие, което да поддържа мира, хората разчитали на принципите на честта, за да поддържат обществения ред. Един от най-известните елементи на този ред са кръвните вражди, известни като Gjakmarrja, които посочват при кои обстоятелства трябва да бъде извършено убийство, за да се запази честта на семейството.
През 1911 г. New York Times пише, че "стрелбата е почти единственото забавление за младите мъже и жени в Албания. Както момчетата, така и момичетата, се учат да стрелят, когато са на 12 години. Хората използват пушките си през деня и спят с тях през нощта".
По времето на комунистическото управление след края на Втората световна война, както оръжията, така и спазването на Кануна, са стриктно забранени. Когато режимът се разпада обаче, и двете неща отново се утвърждават в албанското общество. Докато правосъдието става все по-корумпирано, хората, търсейки сигурност, вземат правосъедието отново в свои ръце.
Според данни на ООН убийствата в Албания отбелязват особено висок ръст през 2010 г. и остават чести от тогава. Според наблюдатели обаче причината не е в това, че албанците притежават много оръжия, а сериозното икономическо сътресение от 2008 г., когато албанските компании изведнъж се оказват с ограничен достъп до кредитиране, безработицата скача, а държавните приходи от данъци - намаляват.През този период мнозина търсят финансова помощ на черния пазар за кредити, чиито начини за събиране на дългове "са често по-малко цивилизовани", пише Politico. Проблемът се усложнява от факта, че много от заемодателите сами заемат пари, за да предлагат нелегални кредити.
Много от убийствата са извършени от собствениците на бизнес и сериозно имущество - онези, които имат какво да загубят.
И именно през тези дни Албания получава статута си на държава член на ЕС. И най-оптимистичните наблюдатели не очакват тя да влезе в Европейския зъюз преди 2020 г. Но дори и да не успее да реши проблема си с оръжията до тогава, тя ще намери добра компания и измежду държавите членки. Убийствата, извършени с огнестрелни оръжия в някои балтийски държави, например Естония и Литва, са много по-чести, отколкото във всяка друга държава членка - съответно 5 и 6.9 души на 100 000 от населението са загинали по този начин през 2011 г.
Оригиналният текст е публикуван на уебсайта на Politico.