Това заяви миналата седмица на дебат в Рим председателят на Европейската комиси Жан-Клод Юнкер. В навечерието на 9 май, отбелязван на континента като Ден на Европа, той допълни, че днес твърде малко политици споделят идеята за европейския проект. Липсва единна визия за Европа, а съюзът е подкопаван от борбата на националните интереси. Юнкер каза още, че "старото усещане" за съвместно взимане на решения за политиката в ЕС "изцяло изчезна".

В същия дух говори и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Без да назовава конкретни държави, той каза, че има лидери, "които идват на заседанията на Европейския съвет, като преди това са заявили в интервюта: "Отивам в Брюксел да браня интересите на моята страна". Често това са лидери на страни членки, които получават най-много от кохезионните фондове на ЕС и Брюксел не ги напада, а ги подпомага".

Ето какво каза бившият премиер на Люксемург Жан-Клод Юнкер на дебата "Състоянието на Европейския съюз", с участието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск и италианския премиер Матео Ренци:

Защо днес е толкова трудно?

Никога не е било лесно. Но това, което се промени, е общата атмосфера и личните вярвания и убеждения на хората, отговарящи pа европейските проекти.

В миналото работехме заедно, спомням си изключително вълнуващия период, когато подготвяхме Маастрихтския договор и стъпка по стъпка се придвижвахме към единната валута. Разбира се, че спорехме. Но въпреки това имаше споделено чувство между финансовите министри, а по-късно и между премиерите, че отговаряме за нещо наистина историческо.

Всичко това тотално изчезна.

Онзи ден заявих, че когато стане дума за взимане, всички са европейци, а когато стане дума да се даде, имаме твърде много хора, които са европейци само от време на време. В миналото всички, участващи в европейския проект, бяха европейци през цялото време. Сега твърде много са почасовите европейци.

Това е проблемът, защото някои от колегите ни в Европейския съвет се вслушват изключително в националното обществено мнение. И това не е само в Съвета, но и в Европейския парламент. В Европейската комисия, разбира се, е по-ралично. Но ако се вслушвате само в това какво е мнението в страната ви, не можете да развиете усещането за нещо общоевропейско, чувството, че трябва заедно да положим усилия.

Виждаме отваряща се пропаст между общественото мнение и хората, които взимат решенията за политиките в Европа. За съжаление, няма такова нещо като европейско обществено мнение, имаме национални категории.

Когато с Мартин Шулц водехме предизборните си кампании през 2014 г., казвахме нd всички, че имиграцията е европейски проблем. През пролетта на 2014 г. jой беше италиански или малтийски, но не гръцки или турски. И двамата заявявахме, че ни трябва единен европейски отговор, защото не можем да оставим Италия сама. Всички в Европа ни аплодираха, никой не се противопостави.

Но когато – вече като председател на Европейската комисия – предложих плановете ни по този проблем, изведнъж установихме, че не всички споделят възгледите ни.

Причина за това е, че не говорим за Европа по подходящия начин. Дори най-убедените европейци понякога обясняват взимането на европейски решения като реакция на държавите им, пречупват го през призмата на националните си интереси."