Хърватия остана без правителство след вот на недоверие срещу премиера

Хърватският парламент гласува днес недоверие на премиера Тихомир Орешкович и падането от власт на правителството на водената от Хърватската демократична общност (ХДО) на Томислав Карамарко "Родолюбива коалиция" и партията Мост на Божо Петров, предаде БТА, като цитира "Ройтерс".
Недоверие на премиера гласуваха 125 депутати, 15 бяха против и двама се въздържаха.
В речта си Орешкович каза, че истинската причина за падането от власт на неговото правителство е, че заради защитата на националните интереси е започнал да работи за решаване на спора между петролните компании на Хърватия ИНА и на Унгария МОЛ чрез продължаване на арбитража и започването на нови преговори, което не е било в интерес на някои.
Вотът на недоверие бе предложен от най-голямата партия в правителството – ХДО. Тя подкрепи кабинета на Орешкович преди 5 месеца, но в последно време влезе в противоречие с премиера след скандал с вицепремиера и лидер на партията Томислав Карамарко за конфликт на интереси.
Вчера хърватската комисия за установяване на конфликт на интереси реши, че Карамарко е нарушил правилата и е бил в конфликт на интереси във връзка със сделка на съпругата му и неговия приятел Йосип Петрович, съветник на унгарската петролна компания МОЛ.
Комисията е оценила, че Карамарко е в ситуация, в която частните интереси могат да влияят на работата му в правителството и затова не бива да участва във вземането на решения във връзка с арбитража между МОЛ и хърватската компания ИНА.
Сега ХДО предлага финансовия министър Здравко Марич да бъде издигнат за премиер. В петък започват консултации с президента Колинда Грабар-Китарович и парламентарно представените партии за формиране на ново правителство. Ако такова не бъде излъчено в срок от 30 дни, в страната ще има предсрочни избори.
Въпреки че ХДО твърди, че може да разчита на подкрепата на 76 от 151 депутата в парламента за нов кабинет, анализаторите са скептични. До момента консервативната партия е получила уверение за подкрепа от 68 народни представители.
В същото време опозицията в лицето на социалдемократите се надява да събере достатъчно подписи за разпускането на парламента и свикването на нови избори.
Хърватия е една от страните в ЕС с най-слабо развита икономика, високи нива на безработица и публичен дълг. Предсрочните избори ще означват отлагането на важни реформи за подобряване на инвестиционния климат и стимулиране на растежа на икономиката, която едва сега показва признаци на възстановяване след 6-годишна рецесия.
Следващата година страната трябва да изплати близо 3.6 млрд.евро по настъпващи падежи на външния дълг.