Отбраната стана централна тема във френската предизборна кампания
Нападението срещу военен патрул на парижкото летище "Орли" от предполагаем ислямски екстремист бе използвано в предизборната кампания за президентските избори. Най-ясно това се видя в стремежа на кандидатката на Националния фронт Марин льо Пен да извлече от съботната атака политическа изгода, като обвини предишните администрации и настоящото правителство на президента социалист Франсоа Оланд, че са проявили слабост пред заплахите за сигурността.
Френските въоръжени сили са на фронтовата линия в борбата с тероризма - едно от най-големите предизвикателства за следващия президент на страната. Френски войници участват в операции срещу ислямския екстремизъм в Сирия, Ирак и африканския район Сахел, а също на своя територия след терористичните нападения през 2015 г.
Следва преглед на предложенията в сферата на отбраната на главните претенденти в президентските избори в два тура през април и май.
Увеличаване на разходите за отбрана
Водещите президентски кандидати предлагат увеличаване на френския бюджет за отбрана до най-малко 2 на сто от БВП в срок до 2020 г. (при 1.78 процента сега) съобразно плановете на НАТО.
Льо Пен обещава още по-сериозни финансови усилия за достигането на 3 на сто от БВП, добавянето на още 50 хиляди войници, втори самолетоносач и допълнителни бойни самолети, кораби и бронирани машини. Независимият центристки кандидат Еманюел Макрон, както и консервативният кандидат Франсоа Фийон и социалистът Беноа Амон обещават да запазят стабилна числеността на армията.
Понастоящем въоръжените сили на Франция наброяват 200 хиляди войници.
Европейска отбрана срещу френска отбрана
Предвид предстоящото излизане на Великобритания от 28-членния Европейски съюз Франция ще остане най-голямата военен сила в блока. Льо Пен иска Франция да бъде военно независима и да напусне командването на НАТО, за да избегне "въвличане във войните на други държави". Крайнолевият президентски кандидат Жан-Люк Меланшон също иска пълно излизане от алианса. Фийон и Макрон твърдят, че Франция трябва да бъде финансирана от европейските партньори, които да й помогнат да плаща за своите операции по сигурността в чужбина. А Макрон настоява за обща европейска отбрана.
Войници по улиците
Охранителната операция "Сантинел" във Франция, която изпрати военни патрули на улиците и публичните места, започна преди две години, след като ислямски екстремисти нападнаха редакцията на сатиричното списание "Шарли ебдо" в Париж и еврейски супермаркет през 2015 г. Патрулът на летище "Орли", нападнат в събота от Зиед бен Белгасем - прострелян и убит, след като взе войник за заложник, бе част от силите на "Сантинел". В тях могат да бъдат мобилизирани до 10 хиляди войници, но при високи разходи за личен състав и екипировка.
Макрон казва, че операцията трябва да бъде "приспособена" към нивото на заплаха. Фийон предлага преосмисляне на "Сантинел", за да може армията да се съсредоточи върху операции в чужбина, а не на френска територия.
А редовната военна служба?
Франция премахна през 1996 г. задължителната военна служба за мъже. Засега само някои президентски кандидати говорят за нейното връщане в променена форма предвид атаките във Франция от 2015 г. насам, в които бяха убити над 235 души.
Льо Пен иска въвеждането на минимум три месеца военна служба с цел "сплотяване на френските младежи".
Макрон предлага едномесечна задължителна служба за всички млади мъже и жени - около 600 хиляди годишно, което да помогне за подобряването на отношенията между военните и гражданите във Франция. Меланшон иска да направи възможна някаква военна служба, но да не е задължителна.
Първият тур от президентския вот във Франция ще се състои на 23 април. Класиралите се на първите две места ще отидат на балотаж на 7 май.