Ролята на 46-годишния германец, който работи като адвокат до постъпването си в ЕК, ще бъде ключова в преговорите. Докато основната тежест формално ще се падне на бившия еврокомисар Мишел Барние, Зелмайр - началникът на кабинета на Юнкер - ще надзирава работата му всеки ден. Пред "Файненшъл таймс" представител на ЕС, който се занимава с техническата работа около Брекзит, заявява: "Не можеш да заобиколиш Мартин Зелмайр. Той ще взема решенията. Той е най-важният глас. Може да се самоубеждават, че е Барние, но пренебрегват Мартин и това е опасно."

Известният с крайните си позиции и плашещ всички фискално разюздани правителства германски финансов министър Волфганг Шойбле също може да измисли шега за Зелмайр. "Знаете ли разликата между Зелмайр и Бог? Бог знае, че не е Зелмайр."

За началника на кабинета на Юнкер Брекзит е шанс европейският проект да бъде освежен и укрепен без Британия, която винаги е била най-несклонна на по-нататъшна интеграция. Той вярва и че Лондон ще трябва да плати висока цена за напускането.

Зелмайр, който формално не е главният преговарящ с Лондон, се ползва с голямо влияние в Брюксел като един от най-младите началници на кабинет в историята на Европейската комисия.

Баща му, Герхард, съветва германския президент Карл Карстенс, преди да влезе в ръководството на университет. По време на следването си синът му обикаля страната, докато се учи: градовете, в които го прави, включват Бон, Берлин, Мюнхен, Карлсруе и Басау.

В Лондон, където за кратко учи в Кралския колеж, той се сблъсква за първи път с автентичен британски евроскептицизъм, какъвто изповядва покойната Маргарет Тачър. На практика присъства и на "политическото убийство," което тя спретва на наследника си Джон Мейджър, когато през деветдесетте, по време на представяне на мемоарите си, тя обявява: "Само ние измежду страните на Европа не сме били нападани от над хиляда години и сме развили вкус за това да управляваме делата си. Не искам (връзката с Европейския съюз) за се развива по-нататък."

Това е мигът, в който Зелмайр осъзнава фундаменталните различия между британската и "континенталната" представа какво е Европейският съюз. "За германците и французите да гледаш на европейския проект само като на пазар, е немислимо; пазарът е само инструмент, за да постигане на нещо друго," казва той.

След като завършва докторска степен по право на еврозоната, прекарва две години в правния отдел на Европейската централна банка. Следват три години в медийната група "Бертелсман", където влиятелният, понякога агресивно самоуверен евродепутат Елмар Брок се превръща в политическия му кръстник. През 2004 г. e и началото на бурната му кариера в Европейската комисия, когато на 34 г. той става говорител на тогавашния комисар за информационното общество и медиите Вивиан Рединг.

След като оглавява кабинета на Рединг, той подготвя и програмата, с която тя трябва да се кандидатира за председател на Европейската комисия, и обмисля да напусне институцията, когато Рединг се отказва от кандидатурата в полза на Юнкер. Казва пред "Политико", че се изненадва, когато Брок и други негови познати го препоръчват на Юнкер за собствената му кампания.

В Комисията е прочут и с инициативността си - особено след като помогна на Юнкер да стане председател. Именно от него дойде предложението изборите за Европейски парламент да водят и до избор на председател - идея, срещу която ръководителите на страните членки първоначално се съпротивляваха. Зелмайр, който по това време беше начело на кампанията на Юнкер, успя да убеди Меркел да оттегли възраженията си срещу Юнкер.

Еврокомисари многократно са се оплаквали от негови действия от 2015 г. насам. Подобна стъпка е правил и бившият британски премиер Дейвид Камерън, който е казвал на европейските лидери, че именно Зелмайр е основното препятствие в опитите му да издейства добра сделка за страната си.

Зелмайр упражнява контрол, като владее процеса и достъпа до Юнкер, а според източници от Еврокомисията иска писмата до Юнкер да се изпращат първо до него, за да ги прегледа и одобри. Не обръща внимание на йерархия или протокол и прилага това правило дори за комисари, а способността му да работи е феноменална. Веднъж казва: "Не разбирам концепцията за "уикенд", пише "Файненшъл таймс".

Шефът на кабинета на Юнкер прекрасно съзнава противоречията, които буди в Комисията. "Юнкер е доброто ченге, аз съм лошото ченге," казва той. Един от еврокомисарите го нарича "тиранина горе по стълбите", а друг се чуди дали той може да различи истина от измислица.

Хората, които го познават добре, далеч не са толкова критични. "Хората говорят така за него, защото се страхуват от него," казва зеленият евродепутат Филип Албрехт, който добре го познава. "Старите министри пристигат в Брюксел, за да си лежат и да си говорят за светлото бъдеще на ЕС. Те не са тук за груба игра и се изненадват, когато я видят. Той е ефикасен. Приема работата си много сериозно и го прави с определена причина."

Споменавайки заместник-председателя, изданието има предвид Кристалина Георгиева, която според източници от ЕК е била в крайно обтегнати отношения със Зелмайр през последните месеци на поста. Самият той обаче отрича да е изиграл роля в решението на Георгиева да напусне Брюксел.

Същевременно той парадоксално е вътрешен човек, който често не се вписва. Въпреки връзките си в Берлин признава, че Ангела Меркел не се е зарадвала на назначението му. "Британците и много други европейци се притесняват, че той е в твърде голяма степен германец, твърде праволинеен и с твърде интеграционистки подход. Германците се опасяват, че не е германец в достатъчна степен."

Зелмайр може да не е най-известният шеф на кабинета в историята на Брюксел, но със сигурност е най-публично изявеният. През май миналата година туитовете му, че среща на Г-7 с "Тръмп, Льо Пен, Борис Джонсън и Бепе Грило" би била "най-лошият възможен сценарий, показващ защо е важно да се борим с популизма", разбуниха духовете в Европа.

В преговорите за Брекзит присъствието на Зелмайр едва ли е най-големият късмет за Лондон - той вярва, че Великобритатия няма право да "добра сделка". Според него е нужно и ЕС бързо да продължи с по-важните си въпроси след напускането. Същевременно съзнава, че ще е "глупаво" да приемаме Брекзит като добро развитие за Европа. "Всички страдат заради това. (Брекзит) обаче ни изправя пред избор: единственото разумно сега ще е да продължим напред."