Много от гласувалите за Брекзит подозират, че Лондон ще ги предаде

Много от гласувалите за Брекзит подозират, че Лондон ще ги предаде

Много от гласувалите за Брекзит подозират, че Лондон ще ги предаде
Reuters
В малките провинциални градове във Великобритания, където миналата година мнозинството гласува за излизане от Европейския съюз, много от избирателите са изнервени от подхода на министър-председателя Тереза Мей.
Те се страхуват, че тя няма да изпълни докрай волята им за излизане от съюза, разказва "Ройтерс". Реализирането на Брекзит е под въпрос, след като Мей загуби мнозинството си в парламента след изборите през юни, които тя самата насрочи.
Междувременно започнаха преговорите с ЕС, които показват колко сложен, дълъг и скъп може да се окаже процесът по излизане. Във всичко това – примесено с дълбокото недоверие към политиците в Лондон – много избиратели съзират заговор за смекчаване или дори спиране на Брекзит.
"Гласувахме да излезем, тогава защо не го направиха веднага? Защо трябва да чакаме", пита 64-годишната Крис Мърдок, жителка на малкия град Чатъм в Югоизточна Англия. "Няма да излезем напълно, защото не е в тяхна полза."
"Те гледат само себе си. Всичките са лицемери... не вярваме на никого от тях", добавя съпругът ѝ Питър.
Крис и Питър Мърдок са сред онези 52% от гласувалите британци, които миналата година подкрепиха Брекзит и също като повечето от тях не са си променили мнението.
Подобни мнения са разпространени не само в Чатъм – който в последните години е крепост на консерваторите на Мей – а из цялата страна. За Мей, която трябва да обедини партията си, да прокара законодателството за Брекзит през парламента и да спечели одобрение за финалната сделка с Брюксел, това е още едно голямо предизвикателство.
Главната улица на град Чатъм.
Reuters
Главната улица на град Чатъм.
Много от гласувалите за Брекзит в Чатъм се страхуват, че британските лидери – които според тях от десетилетия ги игнорират и служат на финансови интереси – ще предадат техните надежди за окончателно излизане от ЕС.
Мей насрочи изборите през юни, за да се сдобие с мандат за своята идея за "твърд" Брекзит, при която контролът на имиграцията е по-важен от интересите на икономиката. Вместо това тя загуби мнозинството си и сега разчита на малка северноирландска партия, за да прокарва по-важните законопроекти. Междувременно проевропейското крило на партията ѝ и бизнесът искат тя да търси компромиси с Брюксел.
Някои европейски лидери все още не са убедени в мантрата на Мей, според която "Брекзит значи Брекзит". Френският президент Еманюел Макрон преди време каза, че вратите на ЕС остават отворени, а президентът на Европейския съвет Доналд Туск дори цитира песента на Джон Ленън "Imagine", говорейки за възможността Брекзит да бъде отменен.
Във Великобритания също има лидери, които не са убедени. Бившият министър-председател от консерваторите Джон Мейджър миналата година заяви, че е разумно да се проведе втори референдум за сделката с Брюксел. Неговият наследник от лейбъристите Тони Блеър пък многократно заявява, че процесът може – и трябва – да бъде спрян.
Недоверие
В Чатъм малко хора са на това мнение. В миналото градът е бил важно военно пристанище, пазещо британския флот. В момента пристанището е музей, казармите са превърнати в апартаменти, а 12.2% от местното население – повече от средното за страната – получават социални помощи.
Градовете по река Медуей, включително Чатъм, гласуваха за Брекзит в съотношение почти две към едно. Също като повечето населени места извън големите градове, които подкрепиха Брекзит, те от много години не успяват да се адаптират към залеза на традиционните индустрии.
"Страхувам се, че няма да го изпълнят и ще намерят причина да останем вътре", казва бившият пощенски служител на 61 години Тревър Джеймс. Той отбелязва, че мнозинството от консерваторите и лейбъристите в парламента подкрепиха оставането в ЕС. "Дали ще го изпълнят като хората си е чист късмет", казва той.
Преди всичко поддръжниците на Брекзит искат да има контрол над пристигането на работници – особено от по-бедните източни членки на ЕС – на които много от работодателите разчитат. Те обвиняват имигрантите, че взимат работните места, подбиват заплатите и претоварват социалните услуги – въпреки че чужденци играят основна роля в работата на болници, медицински кабинети и други жизненоважни услуги.
Преход или предателство
В момента правителството на Мей се опитва да създаде, договори и осъществи подреден и ясен план за излизане от ЕС до март 2019. Бизнесът държи на постепенен изход и правителствените министри са приели факта, че е нужен преходен период, за да се намали легалната и финансова несигурност, която може да навреди на икономиката.
Финансовият министър Филип Хамънд спомена, че е възможно малко да се промени веднага, а преходният период да продължи до 2022. Тази теза не е много популярна извън Лондон.
Относително малко британци са си променили мнението през 14-те месеца след референдума. Според проучване на YouGov от август 45% смятат, че от сегашна гледна точка е било правилно Великобритания да гласува за излизане от съюза, а същият броя смятат, че е било грешно. 61% от гласувалите за Брекзит смятат, че излизането от ЕС си струва нанасянето на значителни щети по икономиката.
Чайка на брега на река Медуей.
Reuters
Чайка на брега на река Медуей.
Дейвид Бейкър – 55-годишен мениджър на телекомуникации от Рочестър, също на река Медуей – смята, че хората като Хамънд се разколебават. "Няма да бъде твърдият Брекзит, за който гласувахме, с [контрол върху] имиграцията и пълното излизане." Още няколко местни избиратели заявиха, че преходен период, при който продължава неограничената имиграция от ЕС, е недопустим.
Политиците от региона са твърдо решени да накарат Мей да удържи на думата си чрез местните депутати. "Не приемам, че резултатите от изборите [от юни тази година] показват, че волята на хората се е променила", заявява Алън Джарет. Той е председател на местния общински съвет от Консервативната партия, подкрепящ Брекзит.
"Редовно разговаряме с тримата ни депутати, за да сме сигурни, че те няма да забравят за какво гласуваха хората от Медуей", каза той и допълни, че преходен период от три до пет години е "твърде дълъг".
Контрол на границите
Градовете по Медуей са в югоизточната провинция Кент, до която стига тунелът под Ламанша, както и фериботът от Франция. В най-близката си точка брегът на континентална Европа е само на 33 километра. Според жителите Кент е на фронтовата линия на дебата за имиграцията – и те не правят разлика между мигрантите от ЕС и хората от други страни, търсещи убежище.
10% от населението на Медуей са чужденци – значително по-малко от средните 14.5% в страната. Въпреки това избирателите казват, че имиграцията е главното нещо, с което Мей трябва да се справи.
Тя заявява, че свободното придвижване на работници от ЕС във Великобритания ще спре през 2019 и в сила ще влезе британска политика за контролиране на границите. Засега обаче за новия режим се знае малко, а бизнесите усилено лобират за колкото се може по-малко ограничения, за да могат да намерят работниците, от които се нуждаят.
За много от местните равносметката е ясна – всичко различно от радикално затягане на британските граници би било предателство.
"Беше много хубав град, Чатъм. Сега чуваш само чужденци", казва Питър Мърдок. "Идват тук и взимат всичките помощи, къщи, всичко. Ние само се мъчим. Не е честно."
"Заради това [сме на това мнение] – имигрантите и нещата, които получават, когато дойдат тук", казва той. "Разбира се, че трябва да спре. Да се взриви и тунелът [под Ламанша]."