След като се завърна от Брюксел с трудно постигната сделка за Брекзит в ръце, британският премиер Тереза Мей написа отворено писмо до трите милиона граждани на други страни от Европейския съюз, които живеят във Великобритания.

Но за някои граждани на ЕС, които изтърпяха несигурността около правата им след гласуването за Брекзит през юни 2016 г., както и неприятното усещане, че много британци не искат те да се навъртат наоколо, сделката, която Мей постигна през декември предлага твърде малко и е твърде закъсняла, пише "Ройтерс".

Твърде късно е за германската медицинска сестра Даниела Джоунс, която 35 години работи в отчаяно нуждаещата се от персонал Национална здравна служба (NHS).

Твърде късно е за френския физиотерапевт Бая Салмон-Хоук, която след 40 години във Великобритания се е преместила в Ирландия, за да остане в ЕС след Брекзит.

Твърде късно е зи а френския счетоводител Натали Дюран, която обмисля да се пенсионира рано във Франция, защото след 31 години като данъкоплатец във Великобритания, не иска да й казват, че трябва да плаща такса и да попълва формуляри, които да й гарантират новия "статут на уседналост".

Дюран разказва пред "Ройтерс", че "закъснелият изблик на любов" на Мей към гражданите на ЕС след повтаряните през годините закани, че трябва да се намали имиграцията, не може да прикрие негативното отношение към имигрантите, което се отприщи след вота за Брекзит.

Граждани на ЕС, особено идващите от по-бедни източни държави членки като Румъния и България, се оплакват от засилващата се враждебност спрямо тях от страна на някои британци.

Те често са обвинявани, че крадат работните им места и че заради тях заплатите стават по-ниски, въпреки че безработицата е на рекордно ниско ниво за последното десетилетие, както и че претоварват здравните услуги като пациенти, макар много от тях да помагат за осигуряването им като работят в NHS.

Ефектът от Брекзит за гражданите на ЕС във Великобритания буди сериозна тревога в сектори на икономиката, които силно зависят от европейските работници, като хотелиерството, строителството, селското стопанство, грижата за възрастни хора и Националната здравна служба.

Великобритания няма да напусне блока до март 2019 г., но много граждани на ЕС вече гласуваха с краката си. За дванайсетте месеца след референдума 123 000 от тях са напуснали Великобритания, което е ръст от 29% за година.

Те все пак са по-малко от общо 230 000 граждани на ЕС, които са пристигнали в Обединеното кралство за същия период, но тази цифра всъщност е с 19% по-малко от предишната година.

Не всички планират да си заминат – през 12-те месеца след референдума 28 500 граждани на ЕС са кандидатствали за британско гражданство. Това е ръст с 80% спрямо миналата година. Много повече са кандидатствали за документи за постоянно пребиваване заради дълбоките си лични и професионални корени в страната.

Британското гражданство ще е опция за 61-годишната Джоунс, която се е преместила в Англия от Мюнхен още преди да стане на 18 години. Това се е случило през 1974 г., една година след присъединяването на Великобритания към ЕС.

Днес тя има отраснал във Великобритания син и мъж британец. Но не разбира защо сега трябва да кандидатства за нещо, от което не е имала нужда в миналото.

В онлайн отговор на дългото емоционално писмо, от което става ясно, че Джоунс е работила 35 години в държавната Национална здравна служба, Дийч посочва, че тя е трябвало да кандидатства за британско гражданство.

Джоунс й отговаря, че това никога не е било необходимо и обяснява, че тя вече има двойно германско и американско гражданство, защото майка й е от Германия, а баща й – от САЩ.

Дийч, която е сред поддръжниците на Брекзит, обаче изпраща ново писмо: "Вие сте искала американско гражданство – вероятно сте могла да покажете същата ангажираност и към тази страна".

Джоунс е поразена от отговора, в който според нея липсват разбиране и уважение. Няколко месеца по-късно тя напуска здравната служба, сега се преквалифицира и планира да започне частна работа. "Продължавам да обичам да се грижа за хората, но искам да го правя по моите условия. Време е да изляза. Да работя за себе си, да започна малък бизнес", казва тя.

Джоунс пише до Дийч отново: "Освободих британско работно място за британски работник". Този път не получава отговор.

Първата реакция на французойката Бая Симон-Хоук, на 61 години, след вота за Брекзит била да се увери, че правата й на пребиваване не са застрашени. Тъй като е работила в Англия в продължение на 40 години, има син там, има собствен дом, заемала е различни работни места и е плащала данъци, тя е мислела, че ще бъде ясно.

Но когато започнала да проучва нещата около разрешението за постоянно пребиваване, което има от 1977 г., й казали, че то вече не е валидно и че трябва отново да кандидатства като попълни формуляр от 85 страници и предостави куп документи, включително подробности за всеки път, когато е напускала страната и се е връщала.

След като досега е вярвала, че е интегрирана в британското общество, тя за пръв път почувствала, че не е добре дошла.

Тя и 74-годишната й съпруга, която е британка, решили да напуснат страната. Продали къщата си в село на север от Лондон и през юли тази година се преместили в Ирландия, където съпругата й имала роднини.

Понякога тя се чуди дали е взела правилното решение. Но започнала нова работа като професионален разказвач на приказки от ирландската история пред туристи и приема всичко това като ново приключение.