Закъсняла подготовка, некачествен ремонт, непълен сайт... От 1 януари България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Но вместо акцентът да е върху приоритети и програми, усещането бе, че цари объркване покрай наглед обикновени теми, повдигащи въпроси за това кой и как е подготвял шестте месеца на необичайно за българската администрация изпитание.

Ето някои от нещата, които подразниха мнозина потребители на социалните мрежи:

Несъмнено скандалът, който се заформи около управлението на НДК и конкретно около вече бившия изпълнителен директор Мирослав Боршош, дълго време доминираше разговорите за подготовката.

В началото на октомври той получи още две обвинения за ремонтите на сградата - за умишлена безстопанственост и за сключване на неизгодни сделки.

Бе създадена Временна парламентарна комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево за европредседателството на НДК. Министърът за председателството Лиляна Павлова уволни Боршош по подозрения в злоупотреби, а на следващия ден премиерът Борисов го възстанови и извади Двореца на културата от министерството на Павлова. В края на краищата Боршош се оттегли сам.

Държавата отпусна 45 млн. лв. за ремонта на сградата, която ще поеме голяма част от мероприятията, свързани с председателството. Основните строителни дейности, свързани с подготовката на НДК за българското председателство, започнаха през февруари.

За ремонта на площада пред НДК, който започна през юли тази година, са платени 2 млн. лева и са заложени още толкова, ако се наложи площадът да бъде преправян.

Скоро след края на ремонтните дейности в началото на декември обаче се появиха сигнали за счупени плочки в подлеза на НДК. Междувременно тръгнаха и снимки от вътрешността на набързо и накриво налепени пластмасови первази върху мраморни плочки.

В началото на септември обществената поръчка за нов сайт на българското председателство беше прекратена от министерството на Лиляна Павлова, защото нито една от трите фирми кандидати не притежавала необходимия опит. Поръчката беше с прогнозна стойност 70 000 лв. Предвидени бяха изработване, дизайн и техническа поддръжка на интернет сайт и мобилно приложение, както и възможност за стрийминг на видео в реално време.

Подалите документи кандидати – "Стратегма" ООД, "Агенция Дизайн БГ" ЕООД и "Информационно обслужване" АД, обаче не отговаряха на изискванията.

В крайна сметка бе решено държавното дружество "Информационно обслужване" да разработи сайта. Фирмата беше единственият кандидат за изпълнител, въпреки удължаването с три дни на срока на подновената обществена поръчка.

Сайтът официално заработи на 1 декември. И отново заваляха критики - дали подбраният снимков материал отразява българската реалност, дали преводът на английски език е достатъчно професионален, дали е удачно насоките за чужденците да се разпространяват със #SurvivalGuide (Наръчник за оцеляване).

На въпрос на "Дневник" за подбора на снимките от Министерството за българското председателство на Съвета на ЕС отговориха, че кадрите на сайта са предоставени на министерството от български и чужди фоторепортери, както и такива, предоставени от други министерства и държавни институции.

Не е ясна и логиката на подбора, приличащ повече на извадка от туристически каталог.

Защо, например, има четири снимки на конници и коне? (Няма да разберете, че България е 13-та в Европа по брой коне, магарета и кръстоски между тях, нито ще видите обяснение за местна порода като каракачански, български тежкотоварен или рисистки).

За какво е представителна единствената сред общо 48 кадъра снимка на усмихнати мюсюлманки в компанията на две снимки за Бялото братство от последователи на Петър Дънов?

Толкова ли не се намери кръщене в църква, която не е в ремонт, заел половината кадър и кой ще обясни на чужденците, че намръщените деца в униформи и пластмасови пушки-помпи с националния флаг всъщност имитират гвардейците на републиката?

На непрекъснато осмиване и критики, обаче, бе подложена кампанията в "Туитър", наречена "България в 30 факта" (#BulgariaIn30Facts).Под №2 се появи обяснението, че "Българите са много гостоприемни и не е задължително всеки път да носите подарък, когато посещавате домовете им, но ако си оставите обувките до входната врата, ще направи домакина ви по-щастлив". Неизвестно защо този съвет бе илюстриран с... висящо колело от каруца. Което предизвика саркастичен коментар от бившия външен министър Ивайло Калфин, че "снимката сигурно е показателна за разцвета на българската автомобилна индустрия".

Името на тенис звездата Григор Димитров бе изписано в официалния туит като Grigiror и така си и остана, също както и описанието, че най-старото златно съкровище в света - това от Варненския халколитен некропол, било от V в. пр. Хр., докато в действителност то е от петото хилядолетие преди Христа, т.е. 4500 години назад във времето.

Волю-неволю, обявената цел е постигната (поне сред българската аудитория): "Ще се опитаме да направим деня ви по-весел и ще заострим любопитството ви. Обещаваме!"

Видимата за повечето българи част от подготовката си останаха ремонтът на НДК и пътя от и до летището, както и че ще помагаме за интегрирането на Западните Балкани (нищо, че в момента близо половината европейци не искат и да чуят за разширяване на съюза).

Но и приоритетите, обявени преди всичко за изкушените в темите и жаргона на евроадминистрацията, не добавиха много яснота. Те се появиха след като месеци наред нямаше достатъчно информация на какъв етап е подготовката, заради което и често се чуваха критики, че сме закъснели.

В крайна сметка приоритетните области са четири и, казано накратко, засягат бъдещето на ЕС и младите хора, стремежа на балканските държави за членство в ЕС, сигурност и стабилност и развиване на дигиталната икономика. Първо, нищо от изброените не изглежда като чисто национален приоритет или като шанс да се изтъкне нещо, в което България е активна и с натрупан опит. Второ, формулировките приличат като безопасно повтаряне на актуалните основни цели и теми за дебат в ЕС. Трето, приоритетните области са прекалено разнопосочни, за да остане след шестте месеца някакъв запомнящ се български почерк.

Естония, например, системно изгражда като национален бранд това, че е може би най-дигиталната страна в Европа. Доколко това е свързано с реалността, е друг въпрос. В случая по-важното е, че четирите ѝ прироритета бяха фокусирани около подсилването на този бранд.

Официалната церемония за откриване на председателството е насрочена за 11 януари в Народния театър "Иван Вазов". Но на официалния сайт няма да намерите нито ред какво ще съдържа това събитие, кой ще участва, кои са важните гости... За ориентиране е вградена карта от "Гугъл", но ако не носите GPS устройство, трудно ще се разпознаете сградата. Защото илюстративната снимка е на... част от покрива на Народния театър, заснет от дрон.

Достатъчно са представени две от културните събития - Изложба "Пейзажи със старини" от колекцията на Националната галерия и Изложба "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха". Но най-вероятно причината е, че това са външни събития, организирани отдавна и започнали преди месеци.

Първото актуално културно събитие бе празничният новогодишен концерт "Духът на Европа" в НДК на 1 януари, включващ произведения от 28-те страни членки. Но то бе открито от двама министри - Лиляна Павлова и Боил Банов. Събитието не бе уважено нито от премиера, нито от някой от четиримата вицепремиери, нито от президента. Държавният глава Румен Радев бе на 1 януари във Виена за Новогодишния концерт на Виенската филхармония по лична покана на австрийския си колега Александер Ван дер Белен.

Естония приключи председателството си на 31 декември 2017 г., а Австрия ще започне своето от 1 юли 2018 г.