С яростната си съпротива срещу приемането на търсещи убежище хора от претоварените граници на Европейския съюз Вишеградската четворка, която обединява Чехия, Унгария, Полша и Словакия, привлече погледите през 2016 г. Макар групата да бе създадена сравнително скоро, през 1991 г., мигрантската криза я превърна в незаобиколим политически фактор в ЕС, пише EUObserver.

На фона на бежанската вълна и установяването на съмнителна демокрация в Полша и Унгария Вишеградската четворка се превърна в синоним на евроскептицизма. През 2017 г. обаче в групата започнаха да изплуват различия, особено в отношението към ЕС.

В същото време някои членки на съюза, подразнени от липсата на солидарност от страна на четворката, намекнаха, че е време ядрото от държави в ЕС да задълбочи интеграцията помежду си и да остави назад онези, които са против сближаването.

В дебата за бъдещето на ЕС след Брекзит се появиха няколко сценария. Един от тях - за "Европа на много скорости" - събуди вкоренения страх у държавите от Вишеградската четворка, че може да бъдат третирани като втора класа членки на ЕС.

Макар идеята да остана на заден план, тя не изчезна напълно. По-късно през годината френският президент Еманюел Макрон отново я спомена, с което за пореден път обезпокои страните от четворката.

Политическите разделения между източните и западните държави в ЕС станаха още по-осезаеми.

Въпросите за командированите работници, различното качество на някои от стоките в Централна и Източна Европа и реформата в европейската система за предоставяне на убежище извадиха наяве пукнатините в солидарността между държавите във Вишеградската четворка, които според някои наблюдатели не са нови, а просто са били скрити досега.

Въпреки това председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сметна за необходимо да се обърне към тези страни в речта си за състоянието на съюза през септември, когато призова източните членки да се присъединят към еврозоната с помощта на фонд за предприсъединителна помощ.

В опит да подобри отношенията Юнкер проведе разговори с премиерите от четворката преди срещата на върха през октомври.

Неговата стратегия беше да ги привлече, като им напомни, че някои, включително силни лидери като Макрон, няма да се поколебаят да оставят другите по пътя към по-бързата интеграция.

Именно когато през 2017 г. се заговори за отношенията с ядрото на ЕС, стана ясно, че Вишеградската четворка не е хомогенна група.

Словакия, след като проведе шестмесечното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2016 г., смекчи реториката си към мигрантите и се съгласи да приеме търсещи убежище.

През август премиерът Роберт Фицо изрично подчерта, че мястото на Словакия е редом до ядрото от държави - членки на ЕС, до Франция и Германия, и посочи, че е много заинтересован от регионалното сътрудничество в рамките на Вишеградската четворка, но жизненоважният интерес за държавата е ЕС.

В интервю за германския вестник "Ханделсблат" тогавашният австрийски премиер Кристиан Керн обърна внимание на въпроса, като заяви, че групата сега е разделена – Чехия и Словакия от едната страна и Унгария и Полша от другата.

Унгария побърза да отрече, като външният министър Петер Шиярто заяви: "Имаме лоши новини за тях: тези опити няма да се увенчаят с успех. Вишеградската група е най-тесният и ефективен съюз в рамките на ЕС и ще остане такъв, независимо дали на австрийския канцлер му харесва или не."

И все пак победата на популиста Андрей Бабиш в Чехия повдигна въпроса дали Прага няма да последва примера на Будапеща и Варшава, които имат остри противоречия с ЕС.

В същото време победата на консервативния лидер Себастиан Курц и влизането на крайнодясната Партия на свободата в правителството в Австрия може би означава, че властите в Унгария и Полша имат важен съюзник в Централна Европа.