Българското европредседателство е добра новина за Турция
"Дневник" публикува текста на Димитър Бечев, изследовател в неправителствената организация Вашингтонски атлантически съвет, за сайта Ahval. Преводът е на редакцията.
Европейският съюз може и да е спрял да интересува повечето турци, но това определено не е така в много от съседните на Турция държави. От Грузия до Гърция и от Румъния до Босна Брюксел остава важен център на политическа тежест.
Независимо дали сте държава - членка на ЕС, или искате да се присъедините, има голяма вероятност съюзът да бъде вашият най-голям търговски партньор, основен източник на инвестиции и финансови субсидии и ключова арена, на която да отстоявате националните си интереси.
Турция вероятно не е различна. Въпреки негативните отзиви за ЕС в страната, язвителността около провалените преговори за присъединяване и скорошните спорове с Германия две трети от турските преки чуждестранни инвестиции идват от Европа.
За последните две десетилетия обемът на търговията се е разширил четири пъти, достигайки 144 милиарда евро през 2016 г. Колективно ЕС продължава да е най-големият търговски партньор на Турция. Тогава не би трябвало да ни учудва, че първото международно посещение на президента Реджеп Тайип Ердоган беше в Париж, където той се срещна с френския президент Еманюел Макрон.
И все пак, доколкото имат значение големи играчи като Франция и Германия, Анкара може да намери общи допирни точки по-лесно с по-малките членки на ЕС на Изток.
Спомнете си топлото посрещане на Ердоган във Варшава през октомври или жалванията на унгарския премиер Виктор Орбан, че ЕС е бил несправедлив към Турция. Подложени на сериозни критики заради засилващите се авторитарни политики, тези държави не са в настроение да изнасят уроци на турците за демокрацията и човешките права. Вместо това те гледат на Турция като на източник на икономически възможности и буфер за миграцията от нестабилния Близък изток.
България, която е ротационен председател на ЕС през първата половина на 2018 г., влиза в същата категория.
"Турция е нашият най-важен защитник на южния фланг", каза премиерът Бойко Борисов на пресконференция през ноември. "Не трябва да отхвърляме разговорите с нея в Европа, докато разчитаме на нея в НАТО."
Борисов направи подобен коментар по време на посещение в Турция през юни след разговори с Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм.
"Ние ценим високо вашата категорична солидарност по време на опита за преврат на 15 юли", каза Йълдъръм по време на визитата, имайки предвид проваления опит на военните през 2016 г. да свалят правителството. "Вие бяхте първият, който дойде в Турция скоро след това." Йълдъръм можеше да добави и че София вече е изпълнила исканията да предаде членове на движението на Гюлен, обвинен, че е организирал опита за преврат.
Някои може и да са изненадани, че
Все пак Борисов управлява в коалиция с "Обединени патриоти", група от крайнодесни партии, които никога не са се свенили да критикуват Турция и мюсюлманите като цяло.
Ердоган и партията му не са задължително сред любимците дори и на българското Движение за права и свободи (ДПС), подкрепяно от много хора сред значителното турско етническо и мюсюлманско малцинство в страната. Официално в опозиция, но на практика близко до Борисов, ДПС е изправено пред предизвикателство от отцепническа група, подкрепяна от Анкара.
Преди общите избори през март българските медии бълваха истории за турската намеса. Но именно премиерът, а не "Обединени патриоти" и още по-малко ДПС е този, който има думата, когато се стигне до политиката към Турция. А неговият приоритет е да поощрява позитивни връзки с Ердоган.
Може ли България да използва мандата си като председател на съвета, за
да подбутне напред отношенията ЕС-Турция?
Потенциално да. София се хвали с ролята си на застъпник на разширяването основно по отношение на Западните Балкани, но без да игнорира и Турция.
Въпреки това засега в Турция се наблюдава разочарование, че разговорите й за членство не бяха дори споменати в наскоро обявените приоритети на българското председателство.
Това, което има значение, не е реториката, а същността на нещата. Говорейки открито, България не е пример за разширяването на ЕС. Тя има огромни проблеми с корупцията. След десетилетие членство в съюза тя не е постигнала особен напредък и дори е направила стъпки назад в някои области като свободата на медиите.
И все пак с малко умения и мотивация българското правителство може да лобира сред останалата част от ЕС по въпроси, на които държи. Един пример е пълното прилагане на сделката между ЕС и Турция за бежанците. Анкара се оплаква, че само една част от договорените 6 милиарда евро през март 2016 г. са й били отпуснати досега. В същото време мудните процедури за бежанците в Гърция затрудняват връщането им в Турция. Държавите - членки на ЕС, не искаха да приемат бежанци директно от турска територия.
Накратко, ако българите са сериозни за справянето с проблема и за засилването на сътрудничеството с Турция, през следващите шест месеца ще има много работа за вършене. Дали политиците и бюрократите в София могат да направят много, или изобщо нещо, остава да се види. Но едно нещо е сигурно. Докато Ердоган сондира правителствата в ЕС през следващите месеци, може да разчита на поддръжник поне на едната граница.