Сами, интерсексуален, търсещ убежище във Великобритания, доскоро бил обзет от страх всеки път, когато си лягал да спи нощем. Слабият и женствен салвадорец почти бил свикнал с постоянните обиди, но това, от което най-много се страхувал, било да споделя стая с други мъже, търсещи убежище, разказва "Ройтерс".

Интерсексуалните хора са родени с полови белези, които не се вписват в типичните понятия за мъжко или женско тяло. Според ООН до 1.7% от хората са родени с такива белези.

Сами, чието име по негова молба е сменено, е един от над 3500 души, които поискали убежище във Великобритания между 2015 и 2017 г. на основание на тяхната сексуалност, полова идентичност или интерсексуален статут по данни на вътрешното министерство.

Той трябвало да търпи заплахи и дискриминация в Ел Салвадор, консервативна католическа страна, в която хомосексуалността не е незаконна, но лесбийките, гейовете, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТ) хора са подложени на тормоз и насилие. Те често стават жертви на криминални банди и на членове на силите за сигурност, предупреди през ноември "Амнести интернешънъл".

В над 70 държави да бъдеш ЛГБТ не е безопасно според Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс- и интерсексуалните (ILGA).

Макар Великобритания да е по-толерантна, търсещите убежище ЛГБТ хора и там срещат дискриминация, заплахи и дори стават жертви на нападения, коментира Себастиан Рока, изпълнителен директор на Micro Rainbow International (MRI), благотворителна организация, която работи за елиминирането на дискриминацията и бедността сред ЛГБТ общността."Един от проблемите, който бежанците и търсещите убежище ЛГБТ срещат, е, че заради тяхната сексуалност те са изключително изолирани и уязвими", допълва Рока.

Липсата на безопасни жилища е широко разпространен проблем, защото те често са настанявани с хора от собствените им страни или с такива, които са против хомосексуалните заради религиозни и културни възгледи.

През октомври MRI създава първия безопасен дом за ЛГБТ бежанци и търсещи убежище. По-късно отваря и второ място за настаняване. Освен безопасност хората там получават психологическа подкрепа и професионални обучения.

Сами се преместил там през есента и за пръв път от години се чувства в безопасност и у дома. "Страхът и несигурността от живота на тези места ме убиваха. Сега най-накрая се чувствам в безопасност, защото живея с хора, които ме уважават", споделя Сами. "Знам, че мога да се събудя и просто да се гримирам и да мога напълно да изразявам себе си, без да трябва да се страхувам, че някой ще ме нападне или че някой ще ме съди."

Малик, гей от Бангладеш, дошъл във Великобритания през 2011 г., е на същото мнение. "Откакто се преместих в тази къща, съм щастлив. Намерих семейство", казва 35-годишният Малик, в чиято страна сексът между хомосексуални е незаконен. Неговата майка се отрекла от него, а братята му заплашили да го убият.

По данни на вътрешното министерство 6% от подадените молби за убежище във Великобритания между юли 2915 г. и март 2017 г. са били на основание сексуална ориентация. Около една четвърт от тези молби са получили одобрение. Страните с най-голям брой такива молби са Пакистан, Бангладеш и Нигерия.

Вътрешното министерство заявява, че "остава ангажирано да подобри процеса за търсещите убежище на такова основание".

Активисти коментират, че защитата на търсещите убежище ЛГБТ е често срещан проблем в Европа. В Германия такива хора са се оплаквали от заплахи, отправени към тях по време на интервютата им за предоставяне на убежище. В Ирландия много от тях са изправени пред заплахи от други търсещи убежище в центровете за настаняване.

Според правозащитни групи проблемът се дължи на липсата на основно обучение за правата на ЛГБТ общността сред тези, които взимат решенията относно молбите за убежище.