Знаете традиционната позиция на Испания за включването на територията на Косово в процеса на разширяването на Европейския съюз. Това заяви представител на Испания по време на първото заседание от парламентарното измерение на председателството на България на Съвета на ЕС - КОСАК (конференция на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз).

Ние имаме споразумение с председателя Жан-Клод Юнкер, че стратегията за разширяване трябва да се фокусира върху подготвени страни – Сърбия и Черна гора, каза Рубен Морено в коментар за един от основните приоритети на българското европредседателство - перспективата за Западните Балкани.

Подкрепяме бързи и стабилни разговори с тях, преследвайки в същото време подготовката на другите страни кандидатки – Албания и БЮРМ Македония, отбеляза той, като подчерта, че стратегията за разширяване е приложима към страните, които са признати от всички държави членки.

Така че е неприемливо да се опитваме да включим една единица, която не е призната от всички държави членки, неприемливо е разширяването да се смесва с процеса на стабилизиране и асоцииране, посочи Морено.

Затова гледаме с голямо безпокойство към срещата в София с тази рамка за Западните Балкани, рамка, която не разбираме, не приемаме и която няма нищо общо със стратегията за разширяване, настоя той, имайки предвид срещата на върха за региона, която ще се проведе през май в София.

Мислим, че конференцията трябва да се състои между държави, в този формат разширяването е извън въпрос, ако въпросът все пак се повдигне, Испания няма да участва в дебата, допълни той.

В отговор министърът за българското председателство Лиляна Павлова подчерта, че срещата на 17 май е за европейската перспектива за Западните Балкани, а не за разширяването, а перспективата има своите компоненти.

В началото на срещата Павлова припомни четирите приоритета на българското председателство, които по думите й са максимално отворени и позволяват гъвкавост. По част от темите осъзнаваме, че предизвикателството ще е голямо, защото държавите невинаги имат еднакво мнение, каза тя.

За първия приоритет - бъдещето на Европа и младите хора, тя каза, че в рамките на дебата за това каква Европа искаме, каква Европа ще имаме след Брекзит, една важна част предстои през следващите седмици, а именно какъв ще е бюджетът на ЕС след 2020 г.

Българското председателство ще проведе поредица от дебати за това каква рамка очакваме, как да постигнем баланса да имаме бюджет, който да осигури значителен финансов ресурс в подкрепа на традиционните политики като кохезионната, но и давайки си ясна сметка, че трябва да се адресират и новите предизвикателства – сигурност, миграция, климатични промени.

За втория приоритет, сигурност и стабилност, тя коментира, че трябва да се намери начин да се осигури по-ефективен контрол на външните граници и да работят ефективно създадените системи за сигурност. Все още има разнопосочни мнения за реформата в Дъблинския регламент, посочи Павлова. Четири държави председатели работиха по темата и се надявам, че по време на българското председателство ще се постигне така необходимото съгласие по този въпрос.

За европейската перспектива за Западните Балкани министърът коментира, че като държава от Балканите повече от всякога имаме какво да дадем към нашите приятели от региона. Тези държави преминават и са преминаващи и преминали през нелеки предизвикателства и имат нужда от нашата подкрепа и перспективата, че ако положат усилия да изпълнят ангажиментите си, имат шанс за присъединят към ЕС.

Много е важно за нас тази тема да не бъде разчетена като фалшиви обещания или като фалшив сигнал, че могат през шестте месеца да получат дата за присъединяване, трябва да направим един честен анализ за всяка държава, процесът ще отнеме години, подчерта министърът.

Ние вярваме, че за стабилността и просперитета трябва да има свързаност, успяхме през изминалите шест месеца да повдигнем темата, сега е важно тя да е дългосрочен необратим процес, допълни тя.

Дигиталната икономика, дигиталните умения, цифровият пазар са четвъртият приоритет. Ние оценяваме високо усилията и успеха на естонското председателство, за които това беше основен приоритет. Приехме значителен пакет законодателство, което трябва да бъде разгледано, допълни Павлова.

По думите й цифровите технологии са сектор, в който отчитаме над 600% ръст в инвестициите за последните десет години, 31% от професионалистите в него са жени – един от най-големите проценти в Европа.

Тя подчерта, че икономическият растеж в България е почти 4%, страната има нулев бюджетен дефицит, а националните дългове са под 26%. Освен това по думите й България е трета по исторически артефакти в Европа след Италия и Гърция, втора по богатство на минерални извори в света и първа по производство и износ на лавандула и лавандулови продукти.

Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира, че българското председателство влиза в тези месеци със силни и активни позиции, а не просто водено от инерцията на дневния ред на Европа.

Преживяваме един от най-колебливите периоди в живота на нашето европейско семейство. Изчезнаха непосредственият ентусиазъм и заразителното желание, с които е изградена Европа, допълни тя. Говорим на високи нива, но не можем да увлечем европейските граждани, за да търсим решение как да развиваме Европа през 21 век, каза тя, посочвайки, че напоследък повече строим огради не само срещу новопристигащите, но и едни срещу други.

По думите й в България един от най-сериозните страхове е за спирането е фондове, орязването, преформулирането им и така се ражда отдръпването на е граждани от европейската идея. Всяко предложение може да се разбере, ако предварително се дискутира с нашите собствени граждани. Европа е разделена, всяка страна е за солидарност, но само ако другите са солидарни с нея, посочи Йотова.

Зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс коментира, че първо трябва да погледнем към света, който ни разрушава, и след това да видим какъв трябва да е нашият отговор през оставащото време на мандата на тази комисия и на Европейския парламент.

На средата на четвърта индустриална революция сме и начинът, по който е организиран светът, ще се промени основно, посочи той. По думите му това е първата индустриална революция в човешката история, която засяга всички части на света едновременно и няма да остави нито един живот незасегнат.

Живеем в стратегическа среда, която поставя нови предизвикателства – американска администрация, която има различни виждания за международната стабилност от всяка предишна, европейска обстановка, в която има много предизвикателства, каза Тимерманс, допълвайки, че нещата са свързани – това, което се случва с природата, е тясно свързано с това, което се случва с миграцията, това, което се случва с миграцията, е тясно свързано с политическите решения, които се взимат, и със стратегическите решения.

Обещанието за европейско сътрудническо винаги е било за сближаване. Както във всеки обществен договор във всяко общество сближаването е обещание, което политиците и държавните власти дават, но реалността след кризата е, че всъщност има разделение, допълни Тимерманс.

Той подчерта, че не иска ЕС да се връща към ситуацията, в която държавите членки, изправени пред голям миграционен натиск, не могат да разчитат на солидарността на останалите страни. Според него да разчитаме на нашия съсед означава да имаме повече доверие и сила.

По повод Брекзит Тимерманс коментира, че много от европейските граждани чувстват, че вече не контролират собствената си съдба. Как точно ние да представим Европа пред тях като един инструмент, който ще им позволи да си върнат контрола върху собствената си съдба, как да направим така, че Европа да не се плаши толкова много от бъдещето, допълни Тимерманс. По думите му Европа трябва да помага хората да остават в страните си, като създава условия за развитие, върховенство на закона и справедливи общества. Това трябва да бъде част от миграционната политика, допълни Тимерманс.

Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в Европарламента, коментира, че при сформирането на сегашния Европейски парламент се сблъскахме с присъствието на евроскептици и противници на ЕС, избрани от гражданите на ЕС, за да ги представляват в ЕП. Още тогава беше ясно, че една от основните задачи на всички нас ще бъде да направим ЕС по-близък и разбираем за неговите гражданите, допълни Михайлова.

Близостта на гражданите с политиките и институциите на ЕС е в основата на неговото бъдеще, видяхме колко накърнена е тази близост, решението за Брекзит беше върхова точка на тази тенденция, каза още тя.