Нека забравим за малко политиката и да разгледаме икономиката. Макар Брюксел да не е особено доволен от демократичните и законови стандарти в страните от Централна и Източна Европа, икономиките на тези държави са едни от най-добре представящите се в Европейския съюз, пише "Политико".

Миналата година Румъния бе най-бързо растящата икономика в ЕС с ръст на БВП от 6.4%. Полша, Чехия и Унгария също отбелязват по-бърз растеж в сравнение с някои големи икономики в Западна Европа и могат да се похвалят с ниска безработица. По данни на Европейската комисия от 12-те държави - членки на ЕС, които се очаква да отбележат икономически растеж от три или повече процента тази година, девет са бивши комунистически страни от източната част на континента (виж графиката).

Един обикновен посетител, който се връща в тези държави след петгодишно отсъствие, ще види нови магистрали, модернизирани сгради и изобилие от чуждестранни инвестиции. В същото време ниската безработица увеличава потребителското доверие и вътрешното търсене, докато продължаващият приток на кохезионни фондове е знак, че все още се изливат пари в региона.

В някои държави безработицата е толкова ниска, че дори се превръща в проблем. В Унгария засиленото търсене на персонал и бягството на работници към Западна Европа прави наемането на нови служители трудно за някои компании. Местните хора се оплакват, че трябва да чакат по шест месеца просто за да им боядисат апартамента. Полша, най-голямата икономика в региона, засега е избегнала недостига на служители, внасяйки работна ръка основно от Украйна.

Силното икономическо представяне окуражава политическите лидери от Централна и Източна Европа да искат думата им да се чува по-силно в ЕС. "Нашата страна отбеляза в края на 2017 г. седмата си поредна година с растеж", заяви външният министър на Румъния Теодор Мелешкану за "Политико". "Първото десетилетие след присъединяването към ЕС бе белязано от растеж и развитие и ние сме уверени, че следващото ще бъде посветено на консолидирането, тъй като ние сме все по-активни във всички дебати в ЕС по основните теми, засягащи бъдещето."

Унгарският премиер Виктор Орбан каза този месец, че регионът "допринася повече за силата на ЕС, отколкото би си помислил някой през 2004 г.", когато осем страни от Централна и Източна Европа се присъединиха към блока.

Макар централно- и източноевропейските икономики все още да представляват малък дял от целия европейски брутен вътрешен продукт, политиците във Варшава са на мнение, че силното представяне на икономиката им вече оказва влияние върху ролята на държавата.

В Брюксел обаче гледат малко по-различно на Полша, след като Европейската комисия започна най-сериозната си наказателна процедура по чл. 7 от Договора за ЕС заради засилващия се контрол на правителството върху съдебната система. Процедурата може да доведе до отнемане на правото на глас на страната в ЕС.

Европейският парламент обмисля да започне подобни действия по същия чл. 7 срещу Унгария заради опасения, че нарушава върховенството на закона, академичната свобода и правата на търсещите убежище.

Париж и Берлин също разкритикуваха Варшава и Будапеща. Иронията обаче е, че голяма част от икономическия подем, който прави тези правителства популярни, е резултат от възстановяването в еврозоната. То засили търсенето на износ от Централна и Източна Европа и създаде нови работни места в региона, където много големи западноевропейски компании имат фабрики заради ниската цена на труда.

На фона на по-високата заетост потребителите в региона започнаха да харчат повече, явление, насърчено и от вътрешните държавни разходи.

Някои анализатори обаче се безпокоят, че икономическият бум в региона може да доведе до проблеми. "В краткосрочен план растежът на БВП е много голям и всеки би трябвало да е доволен, но мисля, че в същото време трябва да сме обезпокоени за устойчивостта на този растеж", казва Йонут Димитру, президент на румънския Фискален съвет, независим правителствен орган, който оценява ефекта от икономическите политики. "Липсват инвестиции, особено публични инвестиции."

Полската консервативна партия "Право и справедливост" въведе нови семейни добавки и намали възрастта за пенсиониране. Унгарското правителство, ръководено от партията на Орбан "Фидес", раздаде ваучери на пенсионерите, увеличи детските надбавки и започна да отпуска грантове, за да помогне на семействата да си купят жилища. Миналата година Румъния увеличи с двуцифрено число заплатите за служителите в държавния сектор.

В същото време проектите за инфраструктура и развитие продължават да са силно зависими от европейските кохезионни фондове. В Полша над половината национални публични инвестиции между 2014 и 2017 г. идват от еврофондове, а в Румъния европейските фондове представляват над 60% от публичните инвестиционни разходи.

В същото време, докато един унгарец харчи 0.31 евро на ден за вноската на страната в ЕС, европейските структурни и инвестиционни фондове в Унгария осигуряват 0.99 евро за човек на ден.

Някои официални лица обаче омаловажават значението на еврофондовете за бъдещия растеж. Според тях променящата се същност на кохезионните програми на ЕС означава, че те вече няма да са толкова важни.

Унгарското правителство също така настоява, че голяма част от икономическия растеж на страната се дължи на собствените му политики за по-високи заплати и намаляване на корпоративните данъци.

Миналия месец унгарският лидер Орбан смело предсказа, че Вишеградската група (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), ще се превърне в нетен вносител в бюджета на ЕС. "През 2030 г. ЕС ще бъде финансиран основно от Германия и от страните във Вишеградската четворка", заяви той, като обаче подчерта, че очаква ЕС да продължи да налива пари в региона. В противен случай "ще се обърнем към Китай", допълни премиерът.