Румънският кмет Драгос Владулеску има осъдителна присъда и въпреки това гласоподавателите продължават да го избират, а според много хора той върши чудесна работа, пише "Ройтерс".

За привържениците на Владулеску това, което има значение, е, че техният кмет е обновил или построил нови училища, болници и дори църкви по време на 14-те години, прекарани в кметството. Освен това социалдемократите са изградили улично осветление, газо- и водопроводи и са асфалтирали калните пътища в община Драгомирещи, която се намира на около 90 километра северозападно от Букурещ.

Избирателите в по-богатите държави - членки на Европейския съюз на Запад, приемат подобни услуги за даденост, но не и в Румъния, която все още ги догонва след тежкия период по време на управлението на комунистическия лидер Николае Чаушеску.

Така че, когато съдът уличи Владулеску в конфликт на интереси през 2014 г. за това, че е възлагал обществени поръчки на компания, собственост на неговия зет, хората просто свиха рамене и две години по-късно го избраха за четвърти мандат.

Той не е изключение в Румъния, която бе на едно от последните места сред останалите държави - членки на ЕС, в класацията от 2016 г. на"Трансперънси интернешънъл" за възприятието за корупция.

Тази година Соицалдемократическата партия на Владулеску бе преизбрана на национално ниво, въпреки че лидерът й Ливиу Драгня също получи условна присъда – две години за изборни злоупотреби. В момента Драгня е разследван и за злоупотреба с еврофондове.

Според социолога Даниел Санду част от успеха на социалдемократите се дължи на близките отношения между националното ръководство и кметовете на партията. Това включва начина, по който правителствените пари за изграждане на инфраструктура и изплащане на социални помощи се отпускат на местно ниво за финансирането на обществените проекти, направили Владулеску и други кметове толкова популярни.

Всички партии, управлявали Румъния след падането на комунизма през 1989 г., са били обвинявани, че фаворизират собствените си кметове и държавна администрация при отпускането на средства.

През 2013 г. Драгня, по онова време министър по развитието, създаде финансирана от държавата програма за милиарди евро. В рамките на тази програма парите за селски и градски инфраструктурни проекти сега се разпределят на окръзите от вицепремиера, без да е необходим контрол от страна на цялото правителство.

Проучване на "Ройтерс" показва, че кметовете от Социалдемократическата партия като цяло са се облагодетелствали от въпросната Национална програма за местно развитие. За периода 2017-2020 г. за контролираните от социалдемократите окръжни съвети са били заделени средно 17% повече, отколкото за управляваните от опозиционната Либерална партия или около 40% повече средно в сравнение с окръзи под контрола на лидери на румънското етническо унгарско малцинство.

Наследникът на Драгня в министерството на регионалното развитие Севил Шайдех отрича да има каквито и да било преференции. "Най-бедните региони с най-голямо население и области и с най-много административни единици ще получат най-големи дялове", коментира Шайдех. Тя загуби поста в министерството след промени в кабинета през октомври, след като прокуратурата започна разследване за корупция срещу нея.

Европейската комисия осъществява надзор над румънската съдебна система чрез специални мониторингови доклади, а държавната прокуратура изпраща на съд стотици кметове, окръжни съветници и депутати от всички партии.

Основната част от разследванията са за обществени поръчки, дадени на фирми в замяна на подкупи, измами с еврофондове, нагласени търгове и конфликт на интереси. Относително малко служители обаче са зад решетките.

Опитите на правителството на социалдемократите да декриминализира някои случаи на злоупотреби предизвикаха най-големите от десетилетия улични протести в страната. И все пак партията, която спечели и националните, и местните избори, продължава да се радва на силна подкрепа.

Макар Румъния да отбелязва икономически растеж от почти 9% през 2017 г., страната продължава да е бедна. Брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2016 г. е бил едва 58% от средното за ЕС. Друг проблем е неравенството между градове като Букурещ, който в голяма степен се облагодетелства от румънския преход към пазарна икономика, и селските райони.

В много малки градове и села липсват основни услуги. Според проучване на Световната банка повече от 200 000 деца, основно от селските райони, си лягат гладни. Един на всеки двама румънци едва успява да отопли жилището си или да плати сметките си навреме.

За тези хора средствата от местните кметове често са жизненоважни, така че те гласуват за кандидата, който мислят, че ще донесе пари за общността им. "Те буквално гласуват, за да оцелеят, коментира Санду. Тези хора са забравени, изоставени, губещите от прехода и те вярват, че най-близката форма на оцеляване е лидерът на партията, който е най-близък до тях."

Владулеску, който спечели 58% от гласовете през 2016 г., казва, че разбира местните притеснения: "Много кметове в окръг Дамбовита са били преизбрани за втори, трети или четвърти мандат и ключът за техния успех е, че приоритизират решаването на проблемите на техните граждани", казва той. През 2016 г. Много румънци избраха кметове, които са били разследвани или срещу които е имало заведено дело, независимо от коя партия са, включително в градове като Бая Маре и Брашов.