Мониторингът за Румъния да отпадне преди този за България, се препоръчва в евродоклад
След 10-годишно прилагане на Механизма за сътрудничество и проверка Румъния е на път да достигне европейските стандарти по отношение на правосъдието и върховенството на закона, както и във връзка с борбата с корупцията. На България обаче все още ѝ предстои дълъг път.
Това се казва в проучване, озаглавено "Оценка на 10-годишния период по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния". То е по поръчка на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент. Целта на анализа е да се направят заключения за състоянието на двете държави и за това какво са постигнали в сравнение с изходната си позиция и задълженията си от 2007 г. Изследванията за проучването са били проведени от Центъра за стратегии и оценки (CSES) паралелно в България и Румъния.
Според него "докато в България все още съществува необходимост от въвеждане на ключови реформи, в случая на Румъния процесът на реформиране трябва да продължи, но в много отношения ключовото предизвикателство сега е да се предотврати връщането назад и да се гарантира необратимостта на промените".
В проучването се посочва, че мониторинговият механизъм е бил компромисно решение за ситуацията, при която двете страни са кандидатствали за присъединяване към ЕС, но е било счетено, че те не са готови за тази стъпка.
"Ако Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) не съществуваше, България и Румъния можеше да не успеят да се присъединят към ЕС през 2007 г., или ако бяха успели, щеше да отнеме повече време процесът на реформи да постигне резултати", пише в текста.
"В по-ранния етап на периода вниманието в България и Румъния беше фокусирано върху въвеждането на нови закони за насърчаване на целите на МСП, но сега акцентът е върху осъществяването на реформите по възможно най-необратим начин", продължава анализът.
Остава ли мониторингът
За България резултатите от проучването показват, че напредъкът по някои показатели не е толкова бърз, колкото първоначално се е очаквало, и че все още съществуват значителни недостатъци.
"Напредък се наблюдава във всички области, особено по отношение на борбата с организираната престъпност. В тази област историческите проблеми с големите синдикати са преодолени и понастоящем се работи за справянето с престъпленията, извършвани от служители. Реформи бяха извършени и в областта на съдебната реформа, въпреки че някои въпроси като разделението на Висшия съдебен съвет и продължаващото влияние на изпълнителната власт върху съдебната система остават противоречиви. Най-слаб напредък е постигнат в областта на корупцията, макар че законодателството понастоящем се обсъжда в българския парламент", се посочва в текста.
Отбелязва се, че мониторинговият механизъм е бил посрещнат по различни начини и е срещнал критики по отношение на препоръките, определени като "промяна на правилата", проявената липса на приемственост между докладите и страховете относно отворения характер на инструмента и възприемането на България като "второстепенна" държава - членка на ЕС.
"Законодателството и институциите трябва да докажат своята ефективност чрез (необратими) резултати от успешни наказателни преследвания, което ще отнеме време. След препоръките от януари 2017 г. новото българско правителство демонстрира желание да върне реформите на правилния път", пише още в доклада.
Според авторите "предвид настоящата траектория на напредъка всяка възможност за изпълнение на показателите и за прекратяване на действието на МСП в краткосрочен и средносрочен план изглежда оптимистична". Малко вероятно е обаче показателите по механизма да бъдат изпълнени до 2019 г. и заради това в бъдеще трябва да се обмисли дали да се продължи с прилагането му, или да се използва подобен механизъм в рамките на съответните политики на ЕС, продължава текстът.
Какво се случва в Румъния
Заключенията за Румъния са, че е бил постигнат значителен напредък в изпълнението на показателите и "сега се смята, че съдебната система функционира в съответствие с европейските стандарти. Докладите на комисията от 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. относно МСП отбелязват положителна тенденция, посочвайки нарастващата необратимост на реформите".
Отбелязва се все пак, че темповете на напредък за постигането на целите са били бавни на някои етапи, а продължаването на реформите в някои области е "било трудно или е било обект на противопоставяне". "Някои от тези въпроси включват поставянето под въпрос на независимостта на съдебната система и тежестта на съдебните решения, както и опитите за отмяна на реформите, които бяха наблюдавани по-рано тази година в румънския парламент", продължава текстът.
Според анализа "като цяло в момента има ограничен брой ключови оставащи стъпки, за да се гарантира, че целите на МСП са изцяло изпълнени". Изтъква се, че реформите трябва да бъдат консолидирани, "за да се избегне предприемането на стъпки назад и да се поддържа положителният импулс".
В доклада се посочва, че макар реформите да трябва да се стремят към "постигане на своите цели в близко бъдеще, следва да се обмисли прекратяване на действието на МСП до края на мандата на настоящата комисия" - есента на 2019 г.
Според авторите на анализа трябва да "се предприемат стъпки за заменяне на МСП с (по-стабилна) рамка за мониторинг, управлявана от самите румънски органи. В противен случай съществува риск процесът на реформи да бъде забавен или дори обърнат".
Излишно политизиране
И в двете държави резултатите, постигнати чрез механизма, продължават да зависят от наличието на политическа воля за осъществяване на реформи, продължава текстът. Според него дългите периоди без стабилни правителства в България са проблем (четири правителства през последните две години), а Румъния също претърпява доста чести промени в управлението.
Съществува "и излишно политизиране, което затруднява изготвянето на обективна и общоприета оценка на ситуацията в България и Румъния".
Припомня се, че според Европейската комисия "политизирането може да подкопае ефективността на МСП. Това е особено очевидно по време на изборния цикъл, когато реформите се забавят, а съдебната система може също да намали дейността си и да задържи съдебните дела, докато очаква изхода на изборите и решенията на новото правителство".
Трябва ли да продължи механизмът
Има няколко добри причини защо от гледна точка на европейските институции трябва да бъде продължена някаква форма на мониторинг на усилията на България и Румъния в посока към реформа на съдебната система, казват авторите на доклада.
"От геополитическа гледна точка е важно двете държави да се доближат до общоприетия европейски стандарт, без да бъдат противопоставяни или тласкани в ръцете на външни сили. От гледна точка на единния пазар е важно да се гарантира, че това не е засегнато от организираната престъпност и корупцията на високо равнище, което също би подкопало интересите на инвеститорите от други държави - членки на ЕС, в двете държави. Освен това ЕС има интерес да се увери, че корупцията не води до измами, свързани с фондовете на ЕС, изплащани чрез структурните фондове и други механизми."
Ако механизмът продължи действието си, един от вариантите е да се предоговорят целите и показателите с националните правителства, а след това Европейската комисия да изготви конкретни препоръки с фиксирани срокове, свързани с тях. Реалистичен срок за изпълнението им би могъл да бъде две години. Като алтернатива, за да се направи по-приемливо продължаването на реформите по механизма и да се преодолеят слабостите в други държави членки, би могло да се обмисли въвеждането на "облекчен" вариант на механизма в целия ЕС.
Освен това сегашният модел, прилаган по подобен начин за България и Румъния (въпреки че съществуват различни показатели), може да бъде заменен от специално разработен подход, като се вземат предвид различията между двете държави. На България може да бъде предоставена допълнителна подкрепа за изпълнение на нейната съдебна реформа и стратегии за борба с корупцията, се посочва в доклада.
Според него "поуката, която може да бъде извлечена от опита на МСП в България и Румъния, е, че би било уместно система, подобна на МСП, да стане част от бъдещите преговори за присъединяване към ЕС".