Еврочленство до 2025 г. - само срещу заслуги, или какво каза Брюксел на Западните Балкани
Еврочленство, но само срещу изпълнени условия. Това е основното послание в обявената днес от Европейската комисия стратегия "Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани".
През последните дни в медиите се тиражираше информацията, че с тази стратегия ЕС обещава на Сърбия и Черна гора еврочленство до 2025 г. Всъщност е нея се посочват условията за това и се отправят препоръки към всички шест страни от региона (Сърбия, Черна гора, Косово, Македония, Босна и Херцеговина и Албания) за начините, по които да напреднат към членството в ЕС.
В този смисъл стратегията е не толкова обещание, колкото перспектива, но силно обвързана с покриването на определени критерии. Въпросът за евроинтеграцията на Западните Балкани е основен приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС. През май в София ще се проведе среща на върха между лидерите на региона и европейските ръководители.
"Вратата е отворена... Има ясен път за Западните Балкани, за да се присъединят най-накрая към ЕС", каза върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини, представяйки плана в Европейския парламент.
"Няма да повторим грешките от миналото", подчерта еврокомисарят по разширяването Йоханес Хаан, намеквайки за прекалено прибързаното според някои приемане на България и Румъния през 2007 г. и зле управляваната миграция на европейски работници към Великобритания, пише "Ройтерс". Хаан спомена "умората от разширяването", която все още трябва да бъде преодоляна в някои страни от ЕС, но отбеляза и че европейски компании силно инвестират на Балканите.
Подкрепата за еврочленството варира - от приблизително 75% в Косово до 52% в Сърбия.
Ето кои са най-важните моменти от новата стратегия.
Защо Европейската комисия приема стратегията
Брюксел посочва, че основаната на заслуги перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани е изцяло в интерес на ЕС както по отношение на икономиката и на политиката, така и по отношение на сигурността. Тя представлява също така геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности, се казва в съобщение, цитирано от пресслужбата на институцията.
Еврокомисията отбелязва, че "целта на стратегията е да се възобнови динамиката за реформи в региона с цел преодоляване на конкретните важни предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани".
Какво е новото
Новите елементи са силното подновено насърчаване на страните да направят необходимите реформи, както и предоставянето на насоки за нужните стъпки към възможно най-бързото напредване по пътя на еврочленството.
За Сърбия и Черна гора, които вече водят преговори за присъединяване, са посочени ориентировъчните стъпки, необходими за приключване на процеса до 2025 г.
Променя ли се политиката за разширяване
В стратегията се посочва, че вратата на ЕС е отворена за присъединяването на още държави, но само когато всяка от тях изпълни критериите. В този смисъл Европейската комисията не променя политиката си за разширяване - процесът ще продължи да се основава на заслуги.
Какво ще се случва на практика
Перспективата за разширяване за Западните Балкани е преди всичко в ръцете на самите държави от региона, подчертава Еврокомисията. Според нея държавите трябва да "удвоят неотложно усилията си, да проведат жизненоважни реформи, най-вече в областта на правовата държава, независимостта на съдебната система и основните права, и да завършат своята политическа, икономическа и социална трансформация".
От своя страна ЕС обещава, че ще усъвършенства политиките си, за да съдейства по-добре за този процес. В стратегията е посочен план за действие с шест конкретни инициативи: принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспортна и енергийна свързаност, цифрова програма, помирение и добри съседски отношения. Между 2018 и 2020 г. ще се проведат конкретни действия в тези области.
Ще бъде ли увеличена финансовата подкрепа за Западните Балкани
За да подпомогне тези инициативи, Еврокомисията предлага до 2020 г. да бъде увеличено финансирането за Западните Балкани по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ в допълнение към 1.07 милиарда евро, които вече бяха предвидени за региона за 2018 г. През пролетта ще бъде създадена специална координационна група, която ще следи за изпълнението на инициативите.
Кои са приоритетните реформи
Най-неотложните въпроси са реформите в областта на правовата държава, основните права и доброто управление и предприемането на общи усилия във връзка с помирението и добрите съседски отношения.
Освен това икономиките в региона трябва да бъдат подсилени. Те продължават да бъдат неконкурентоспособни поради прекалено голямата неправомерна политическа намеса и недостатъчно развития частен сектор, което има неблагоприятно отражение върху растежа и работните места, по-специално за младите хора в региона, отбелязва Еврокомисията.
На трето място, все още са налице двустранни спорове между държави в региона, които е необходимо да бъдат разрешени. ЕС няма да приеме привнасянето на тези спорове и нестабилността, до която водят, се подчертава в стратегията.
Ангажира ли се ЕС с 2025 г. като дата за разширяване
Еврокомисията подчертава, че 2025 година не е нито фиксирана, нито целева дата за присъединяване. Тя е ориентировъчна времева перспектива, "отразяваща силната европейска ангажираност за надеждна перспектива за разширяване за Западните Балкани". Към тази дата броят на държавите в ЕС може да бъде повече от 27.
"По преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия вече е постигнат добър напредък. Със силна политическа воля, провеждане на реални и трайни реформи и окончателно решаване на спорове със съседите, потенциално двете държави могат да са готови за членство в рамките на перспективата за 2025 г. Тази перспектива е изключително амбициозна. Дали ще бъде постигната зависи изцяло от обективните заслуги и резултати на всяка държава", обяснява Европейската комисия.
Прилага ли се стратегията за целия регион
Тя обхваща целия регион на Западните Балкани. В момента Черна гора и Сърбия са единствените кандидати, участващи в преговори за присъединяване, и затова се определят като водещи държави. В стратегията обаче е посочено, че други държави могат да ги настигнат или да се изпреварят помежду си в зависимост от постигнатия напредък.
Черна гора и Сърбия ще се присъединят ли към ЕС през 2025 г.
Моментът на присъединяване е в ръцете на двете държави и зависи от техните обективни заслуги, посочва отново Европейската комисия. "Възможната перспектива за 2025 г. е амбициозна. Тя изисква силна политическа воля и постигането на съществени и конкретни резултати."
За Черна гора се посочва, че трябва да постигне конкретни резултати най-вече в областта на правовата държава и борбата с корупцията и организираната престъпност.
За Сърбия е необходим консенсус за необходимите реформи по отношение на правовата държава и икономиката. Това трябва да бъде подплатено с нормализиране на отношенията с Косово. За да се осъществи перспективата за 2025 г., ще е необходимо "сключването и изпълнението на всеобхватно правнообвързващо споразумение за нормализиране".
За Албания и Македония Европейската комисия е готова да подготви препоръки за започването на преговори за присъединяване при изпълнени условия.
Брюксел ще започне да подготвя становище за кандидатурата за членство на Босна и Херцеговина, след като получи отговори на своя въпросник. Отбеляза се, че ако продължи своите усилията си и запази ангажираността си, Босна и Херцеговина вероятно ще може да стане кандидат за присъединяване.
Косово има възможност "да постигне траен напредък чрез прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и да напредне по пътя към ЕС веднага щом го позволят обективните обстоятелства".
Нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия условие ли е
Напредъкът по пътя им към европейско бъдеще както за Сърбия, така и за Косово е тясно свързан с нормализирането на техните отношения. "Постигането на всеобхватно и правнообвързващо споразумение за нормализиране е неотложно и от жизненоважно значение, за да могат Сърбия и Косово да напредват по пътя си към европейско бъдеще", отбелязва Европейската комисия.
Ами ако бъдещите държави членки взаимно блокират присъединяването си
В стратегията се посочва, че водещите държави по пътя към ЕС имат стратегически интерес да се застъпват за стремежите на своите съседи, а не да им пречат. Според нея държавите от региона са взаимозависими и ще напредват по-бързо, ако си помагат взаимно по пътя. Призовават се всички държави да се въздържат от злоупотреба с неразрешените въпроси по време на процеса на присъединяването към ЕС.
Комисията препоръчва да се прилагат специални договорености и задължения, за да се гарантира, че новите държави членки не разполагат с възможност да блокират присъединяването на други страни от Западните Балкани.