Надяваме се Албания да започне преговорите за присъединяване към ЕС по време на нашето председателство, а Черна гора да отвори всички преговорни глави до края на 2018 г. Това каза Джема Грозданова, която оглавява парламентарната комисия по външна политика, по време на конференция за новата стратегия на ЕС за Западните Балкани.

Черна гора е смятана за стабилизиращ фактор на Балканите, защото е членка на НАТО и е решила граничния спор с Босна и Херцеговина. Искаме Черна гора да отвори всички преговорни глави за присъединяване към ЕС до края на 2018 г. и да ги приключи най-късно до 2025 г.

Тя обясни как изглежда ситуацията във всяка от шестте включени в стратегията страни според документ на държавите членки, предложен по повод предстоящо събитие от програмата на българското европредседателство.

В него се акцентира, че тези държави трябва да влязат в релсите на общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС.

За Сърбия основният момент е решаването на проблемите с Косово и искаме да отворим всички преговорни глави възможно най-бързо и да се приключи до 2025 г., посочи Грозданова. Албания трябва да реформира съдебната си система, приветства се планът за действие срещу организираната престъпност и закона за защита на националните малцинства. Надяваме се Албания да започне преговорите за присъединяване към ЕС по време на нашето председателство, допълни тя.

За Македония проблемът с името върви в посока към подобряване на отношенията между Скопие и Атина. Няма как да знаем кога и как, България има своята позиция, но ще я изрази по-късно, когато се разберат, каза още Грозданова. Външният министър Екатерина Захариева, която също присъства на срещата, каза, че въпросът е двустранен, и похвали напредъка в преговорите.

До последно не е било решено дали Босна и Херцеговина и Косово, които нямат статут на кандидатки за членство, да бъдат включени в стратегията. По думите на Грозданова празни места в региона не бива да има и от държавите зависи по какъв начин ще продължат. ЕС не може да се нарича глобален играч, ако изпусне региона от погледа си, допълни тя.

Ако ЕС и Западните Балкани не си свършат работата, индикативният срок от 2025 г. не може да бъде удължаван безкрайно, каза още Грозданова.

Във втория кабинет "Борисов" българският парламент е бил основно фокусиран върху регионалното сътрудничество, но не със страните от Западните Балкани, а със съседните държави - членки на ЕС, посочи Грозданова. Смятахме, че е добра идеята да създадем една група и се работи над нея, бяхме я нарекли "Балкански Вишеград" по примера на нашите вишеградски приятели, защото смятаме, че ще бъде полезно такова сътрудничество на ниво ЕС, обясни тя.

Акцентът върху Западните Балкани дойде преди година-година и половина, когато обсъждахме какви да са приоритетите на българското европредседателство. С нашия опит и нашите грешки, които сме допуснали по време на предприсъединителния процес, можем да сме полезни на кандидатите за членство, каза още Грозданова.