Най-дългото любовно стихотворение в света е написано през 1844 г. в Банска Щявница, Словакия. То е от 2900 реда, написани от местен автор. Днес малкият средновековен град иска да се превърне в място за поклонение за влюбените от цял свят благодарение на "Банка на любовта", създадена с цел да събира техните истории.

За да може Банска Щявница да се присъедини към Париж или Верона на картата на романтичните места в света, местна неправителствена организация опазва спомена за поета Андрей Сладкович и неговата муза Марина - принудена от буржоазните си родители да се омъжи за богат фабрикант на медени сладки вместо за безпаричен автор - и е създала "трезор" със 100 000 отделения под някогашната къща на красавицата, в които ще се съхраняват любовните истории и спомените на двойките.

Публикуваното през 1846 г. дълго стихотворение е регистрирано като най-дългата творба от този жанр от Световната академия на рекордите (базирана в Маями, щата Флорида, тя е основен съперник на Книгата на рекордите на Гинес). Преведена е на множество езици, включително немски и френски.

Андрей, Марина и къщата в Словакия: историята е по-малко известна от Ромео, Жулиета и балкона във Верона, но има предимството да е автентична и неправителствената организация "Епицентър на любовта" смята да се възползва от това.

Асоциацията е разположила централата си в някогашната къща на Марина. След две години работа, през декември миналата година тя откри интерактивна експозиция, която представя копие на ръкописа на стихотворението на Сладкович, библиотеката му и "любовен метър", който има за цел да измери силата на чувствата на една двойка.

Но основната атракция е под къщата, където е "Банката на любовта". Дълъг тунел води към подземието на къщата, което е било превърнато в хранилище със 100 000 кутии, където влюбените могат да оставят малки спомени за връзката си в определени моменти от годината. Не особено изненадващо, следващата дата е . . . празникът на Свети Валентин. Желаещите могат дори да си резервират места на сайта на организацията.

За Ян и Ана, двойка, придружавана от 7-месечното й бебе, това е "четвъртото или петото посещение в Банска Щявница". "Преди сватбата идвахме по-често", признава 38-годишният Ян. "Самият град е едно бижу", добавя той и казва, че е "впечатлен от креативността" на експозицията.

Някога известен със сребърните си мини, малкият град с 10 000 жители е вписан във Фонда за културното наследство на ЮНЕСКО поради историята на мините, датиращи от Средновековието, както и градския център от 16-и век.

В дома на Марина е запазена някогашната архитектура, която съжителства с модерна концепция за експозиция. Подът на тунела от 16-и век е покрит с огледална облицовка, умножаваща до безкрай "кутиите на любовта" - малки дървени чекмеджета - които покриват стените. В една от стаите на сградата персонажите от картините по стените често оживяват, за да разиграват сцени от живота на влюбените. Посетителите са приканени да попълнят "регистъра на любовта", книга с 3200 страници, която тежи 53 килограма.