На неотдавнашна бизнес конференция Силвио Берлускони озадачи публиката си, като се похвали, че като премиер е направил така, че италианците да получават месечни пенсии от 1000 лири - колкото горе-долу е стойността на кафе еспресо. 81-годишният лидер, който оглавява десноцентристка коалиция, която води в анкетите в навечерието на парламентарните избори на 4 март, проявява признаци на неадекватност.

В същото време той се опитва да преодолее последиците от забраната, която му бе наложена да заема публични длъжности, от секс скандалите (в които се оказа замесен) и от проблемите с правосъдието, които имаше. "Борих се с всички гадости, с всички атаки и всички лъжи, които се изсипаха срещу мен, от бунга-бунга с непълнолетни и всичко останало", каза той на конференцията в Рим.

Берлускони също така допусна поредица от словесни гафове, като каза, че укритите данъци в Италия надхвърлят 800 000 евро (само малка част от реалната цифра) и че брутният вътрешен продукт е само 1600 евро (вместо реалните над 1.7 трилиона).

Милиардерът все още не се е появил на никакъв предизборен митинг, а вместо това фокусира кампанията си върху удобни за него телевизионни програми с негово участие, като отмени дори някои от тях заради умора.

Подкрепата за неговата десноцентристка партия "Форца Италия" ("Напред Италия!") спадна почти наполовина от 2001 т. насам и вече не се виждат митингите на негови поддръжници, размахващи знамена и пеещи "Благодарим ти, Боже, за Силвио", както бе по време на кампанията му през 2008 г.

Обвиненията срещу него, че е плащал за секс с непълнолетна проститутка, в крайна сметка отпаднаха в съда, а единственото, за което бе осъден след многобройните дела срещу него, бе през 2013 г. за данъчна измама и то бе достатъчно, за да му бъде забранено да е депутат в парламента.

В началото на сегашната кампания той каза, че Малта има "14 млн. работници" (при население по-малко от 450 000) и обеща да построи "протоците на Сицилия" (имайки предвид мост над Месинския проток за свързване на Сицилия с континенталната част на Италия.

По своя телевизионен "Канале 5" той се похвали, че е "премахнал 411 000 данъци". По общи оценки италианската фискална джунгла се състои от около 100 вида данъци, но не и от стотици хиляди. В края на януари Берлускони си взе почивка от кампанията, което даде повод за спекулации за здравословното му състояние две години и половина след като претърпя сложна сърдечна операция. Той каза, че се чувства добре, но бил уморен от процеса на подбор на кандидати за изборите.

Това, че Берлускони продължава да се харесва на част от електората, често озадачава хората извън Италия. За някои избиратели обаче неговата напреднала възраст и фактът, че е вече богат, сваля подозренията, че е в политиката за лично облагодетелстване - всеобщ страх в една страна, в която корупцията процъфтява. "Ако бях на негово място, с всичките му пари, щях да го ударя на живот", казва неговият почитател Антонио Д'Арканджелис, на 53 г., бивш държавен служител, сега безработен. "Той вероятно го прави, защото вярва в това."

Много от неговите почитатели са привлечени от неговите бизнес умения, направили го милиардер. Той направи първите си финансови удари в Милано като строителен предприемач. После основа най-голямата частна телевизия и бе собственик на футболния клуб "Милан" в продължение на над 30 години. "Възлагаме надеждите си на човек, постигнал всичко сам и успял да създаде империя", казва Джузепе Брачале, 52-годишен готвач от Торе дел Греко в Южна Италия, който смята да гласува за "Форца Италия".

Обещанията за сваляне на данъците и повишение на пенсиите, които отдавна са ключови в кампаниите на Берлускони, все още намират отзвук сред мнозина в Италия, където умереното икономическо съживяване не успя да спре ръста на бедността или да свали безработицата до средното за ЕС равнище. "Ние ударихме дъното и Берлускони е единственият, който може да ни помогне да се измъкнем оттам", казва Брачале.

Ключовото предложение на десния център е плосък данък - мярка, която Берлускони препоръчва от влизането си в политиката през 1994 г., но която никога не успя да приложи, макар че бе на власт повече от девет години в периода между 1994 и 2011 година.

Други опасения взеха връх сред някои бивши негови избиратели, най-вече въпросът за масовата имиграция, превърнала се в доминираща тема за предизборната кампания на "Северна лига". "Значителна част от избирателите, които Берлускони загуби, бяха "наети" от "Северна лига", защото днешните избиратели на Берлускони - тази боязлива средна класа, се страхуват повече за личната си сигурност, отколкото за икономическата си сигурност", казва Марко Валбруци от изследователския институт "Катанео". "Те предпочитат по-твърдите послания, които получават от (лидера на лигата Матео) Салвини", казва Валбруци.

На последните парламентарни избори през 2013 г. "Северна лига" взе 4 на сто от гласовете, а анкетите сега предричат, че тя може да спечели 14 процента следващия месец, което е близко до "Форца Италия".

Берлускони подаде оставка като премиер в разгара на дълговата криза през 2011 г. - унизително оттегляне, което според повечето коментатори навремето бележеше края на политическата му кариера. Лидерът с постоянен слънчев загар винаги е обвинявал враждебно настроени европейски политици в заговор за свалянето му, а най-заклетите му привърженици твърдят, че той заслужава нов шанс, за да гарантира своето (политическо) наследство. Други смятат, че времето му под слънцето вече е отминало, и вярват, че е време някой друг да поеме юздите.