Лидерите на Европейския съюз ще обсъдят на неформален съвет днес дългосрочния бюджет на блока след 2020 г. и напускането на Великобритания. Сред останалите теми на заседанието са съставът на Европейския парламент след изборите през 2019 г. и евентуалните транснационални листи, както и начините за назначаване от ЕС на най-висшите постове, включително т.нар. водещи кандидати (Spitzenkandidaten).

Програмата е кратък преглед на основните въпроси, които председателят на Европейския съвет Доналд Туск възнамерява да включи в дневния ред на лидерите до юни 2019 г. В писмо до участниците в срещата Туск отбелязва, че разговорите ще засегнат броя на депутатите в следващия Европейски парламент, избора на следващ председател на Европейската комисия, както и последиците за общия бюджет от напускането на Великобритания. Не се предвижда на срещата да бъдат приети решения.

България ще бъде представена на заседанието от премиера Бойко Борисов. Довечера лидерите ще се съберат на неформална вечеря, давана от премиера на Белгия Шарл Мишел.

По въпроса с изборите за европарламент догодина Туск отчита, че евродепутатите предлагат броят на мандатите да бъде намален от 751 на 705, като част от британските места бъдат оставени в запас за представители на държавите, които предстои да се присъединят към ЕС. Европейските ръководители ще обсъдят също възможността в бъдеще Европейският съвет и еврокомисията да имат един общ председател. Те ще разискват възможността отново бъдещият председател на Европейската комисия да бъде излъчен измежду предварително обявени водещи кандидати от средите на европейските партии.

Туск съобщава, че ще постави на обсъждане насоките, които подготвя за преговорите между ЕС и Великобритания за бъдещите отношения. Предстои тези насоки да бъдат утвърдени през март.

По въпроса с бюджета еврокомисията вече уточни, че годишно напускането на Великобритания ще доведе до недостиг на около 10 милиарда евро. Европейският съвет трябва да прецени как да подходи - дали националните вноски в бюджета да бъдат увеличени и къде средствата да бъдат насочвани. Съществуват предложения в новите условия парите за земеделие и сближаване (основно строежи на пътища) да бъдат по-малко.

Сред другите въпроси пред държавните и правителствените ръководители са броят на бъдещите еврокомисари, възможността националните парламенти да блокират европейско законодателство, приемането на повече решения в ЕС не с единодушие, а с мнозинство. На срещата ще бъдат накратко разисквани и темите за финансирането на дейности в Либия и за обстановката около Кипър, предаде БТА

През последните седмици се засилиха дебатите около бъдещия многогодишен бюджет на ЕС до 2027 г. Очаква се заради излизането на Великобритания от съюза през март 2019 г. в бюджета да се образува дупка от от 12 до 15 милиарда евро на година. Затова редица европейски лидери настояха държавите членки да увеличат вноските си в общностния бюджет до 1.1% от БВП.

Засега страните са разделени. В началото на февруари се появи информация, че България и още седем държави - членки на ЕС, от източната част на континента са се съгласили да увеличат вноските си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след напускането на Великобритания. По-късно обаче българското Министерство на финансите отрече информацията.

Австрия вече се обяви против предложението и настоя за орязване на някои програми, най-вече плащания за страни от Източна Европа. Лидерите на балтийските страни пък подкрепиха идеята да плащат повече за бюджета на блока след 2020 г., за да запълнят дупката. Очаква се Европейската комисия да направи официално предложение за многогодишната финансова рамка през май.

Макар изборите за Европейски парламент и смяната на състава на еврокомисията през 2019 г. да изглеждат далечни, битката за правилата, по които ще се проведат, вече започна.

Миналата седмица сегашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отново изрази подкрепата си за предварителното излъчване на водещи кандидати за председател на институцията в изборите догодина. Още в речта си за състоянието на съюза той обяви, че експериментът с водещите кандидати на евроизборите през 2014 г. трябва да продължи. Процедурата с т.нар. Spitzenkandidat бе използвана за пръв път при избора на Юнкер през 2014 г. и не е записана в договорите на ЕС.

Процедурата на практика дава председателския пост в еврокомисията на партията, спечелила най-много гласове в Европейския парламент. Според тази система най-голямата политическа група в европарламента получава правото да номинира кандидата си за позицията. Европейският съвет, в който са всички национални лидери, след това прави окончателния избор, като "взима предвид" номинацията на парламента. Накрая целият европарламент трябва да гласува решението.

Преди изборите лидерите в Европейския съвет трябва да решат въз основа на предложение на Европейския парламент какъв ще е съставът на парламента за мандата от 2019 до 2024 г. и какво ще се прави с местата, освободени от Обединеното кралство.

Един от вариантите е определен брой от тези места да се запази за транснационален избирателен район. Въпреки че съвсем наскоро в резолюция европарламентът гласува да не отправя призив за създаването на транснационален избирателен район, той остави вратата отворена за бъдещи дебати.

Редица държави членки неотдавна изразиха подкрепа за тази идея, докато други заявиха, че не са съгласни с нея. Според еврокомисията създаването на транснационален избирателен район би могло да доведе до укрепване на европейското измерение на изборите, тъй като на кандидатите ще се даде възможност да достигнат до повече граждани в цяла Европа.

От друга страна, депутатите обикновено представляват и общуват тясно с гласоподавателите, които са ги избрали на местно или национално равнище. Наскоро комисията заяви, че одобрява идеята за транснационални листи, но за това ще са необходими единодушното съгласие на съвета и промени в избирателните закони във всички 27 държави от ЕС до следващата година, за да могат да бъдат приложени за изборите през 2019 г.