В края на февруари двама български евродепутати - Емил Радев (ГЕРБ, Европейска народна партия) и Ангел Джамбазки (ВМРО, Европейски консерватори и реформисти) се обявиха против вероятността Европейският съюз да наложи въвеждането на регистрираните партньорства в България.

Поводът за думите им бе прието миналия месец от Комисията по правни въпроси в Европейския парламент предложение да се отправи устен въпрос към Европейската комисия за включване на регистрираните партньорства в обхвата на регламента "Брюксел IIa". Този регламент засяга трансграничните случаи, свързани с признаването и изпълнението на решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност. Предложението е внесено от Групата на социалистите и демократите в Комисията по правни въпроси и е прието с 13 срещу девет гласа.

И така, какво означава това предложение и имат ли основание притесненията на двамата евродепутати?

В изказването си Емил Радев подчертава, че е недопустимо "европейското законодателство да въздейства на националните разпоредби в областта на материалното семейно право". "ЕС няма такива компетенции и за съжаление този въпрос се повдига отново и то по недопустим начин", настоява евродепутатът, според когото само българският парламент може да приеме такова законодателство.

Ангел Джамбазки пък се обявява в защита на българската семейна традиция, която по думите му "предполага, а българското законодателство установява на конституционално ниво бракът като доброволен съюз между мъж и жена". "Категорично не приемам никаква намеса от когото и да е било, както и натиск над България в посока на приемане и узаконяване на фактическото съжителство. Това ще доведе до правна несигурност, ще породи имуществени и наследствени проблеми, и е в противовес с традициите на българското общество", настоява Джамбазки.

Регламентът определя няколко неща: правила за това кой съд отговаря за решаването на брачни въпроси и потенциалната отговорност при спорове, в които участва повече от една държава; правила, които улесняват признаването и изпълнението на съдебни решения, издадени в една държава от ЕС, в друга такава; процедура за разрешаване на случаи, в които родител отвлича дете от държава от членка и го води в друга страна.

Той се прилага за граждански дела, в които участва повече от една държава, и които са свързани с развод, законна раздяла, обявяване на нищожността на брак и всеки аспект, свързан с родителска отговорност (например попечителство и право на лични отношения). Една от основните му цели е да подпомага правото на децата на контакт и с двамата родители, дори ако те са разделени или живеят в различни държави от ЕС.

Според регламента не съществува общо правило за компетенцията по брачни въпроси. Вместо това, за да се определи държавата от ЕС, в която съдилищата имат право да издават решения по даден случай, регламентът посочва няколко алтернативни основания за компетенция според националността на съпрузите или тяхното обичайно местожителство.

Има няколко страни от ЕС, в които партньорството може да бъде официално признато без да се сключва брак, а под формата на граждански съюз или регистрирано партньорство. Всички държави, които разрешават сключването на бракове между хора от един и същи пол, като цяло признават регистрираните партньорства на еднополови двойки, сключени в други държави.

В страните, които не разрешават брак между лица от един и същ пол, но са въвели регистрирано партньорство под една или друга форма, подобен брак, сключен в чужбина, обикновено дава същите права като регистрираното партньорство.

Има големи разлики в тази област между отделните страни от ЕС, като някои от тях се отнасят до възможността за встъпване в такива съюзи, правата, които те дават, и това дали дадена държава признава този вид съюзи, сключени в чужбина.

На въпрос на "Дневник" дали е в компетенциите на ЕС да налага чрез този регламент правила за хомосексуалните бракове, от Комисията по правни въпроси в Европарламента обясниха, че това е правомощие на националните власти и регламентът не налага правила в тази област.

В случая става дума да се обсъди с Европейската комисия по време на пленарно заседание в Европарламента възможността за разширяване на обхвата на регламента, така че да включва и регистрираните партньорства. Все още няма дата за подобен дебат, нито пък писмено предложение по въпроса, тъй като той е на много начален етап. Затова е рано да се каже как ще се прилага едно такова разширение, ако бъде прието, уточняват от Европейския парламент.

Дори и регистрираните партньорства да бъдат включени в регламента, това няма да задължи страните, които не ги признават, да го направят, защото това е в правомощията на националните власти. Евентуално такова решение обаче би било от полза за хората, които имат регистрирано партньорство в държавите, които го признават, допълват още от правната комисия.

В съобщение на сайта на институцията се посочва, че макар регламентът да съдържа единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и унищожаване на брака, както и при спорове за родителската отговорност в трансгранични случаи, той не урежда раздялата или унищожаването в случаите на регистрирани партньорства.

Отбелязва се, че 19 държави членки на ЕС дават възможност на двойките да сключват такива партньорства. Освен това в редица от тези държави осиновяването (или съвместно осиновяване, осиновяване от страна на втория родител, или и двете), е разрешено за регистриран партньор.

В съобщението се отбелязва, че в проекта си за предложение за нов регламент Европейската комисия отново е решила да не разширява приложното поле на регламента, така че то да включва и регистрираните партньорства. Тъй като бракът често е определен изключително в контекста на разнополовите двойки, включително в държавите членки, които признават тези партньорства, това означава, че регистрираните партньори са изложени на правна несигурност при трансгранични случаи, особено когато има замесени деца, отбелязват евродепутатите.

Двата въпроса, които те отправят към Еврокомисията са:

- Защо Комисията е изключила регистрираните партньорства от приложното поле на проекта на Регламент "Брюксел IIa", също и в случаите, когато държавата членка на компетентния съд признава тази правна форма?

- Кога възнамерява Комисията да разшири приложното поле по отношение на регистрираните партньорства с цел увеличаване на достъпа на гражданите до правосъдие в ЕС и улесняване на прилагането на член 47 от Хартата на основните права, който гарантира правото на ефективни правни средства за защита, както и равно третиране на лицата?

И така, двамата евродепутати са прави в едно - ЕС не може да задължи България или в друга държава членка да признаят хомосексуалните бракове и регистрираните партньорства. Това обаче далеч не е целта на предложението на евродепутатите. А как то ще се прилага за случаи в България, ако бъде прието, е твърде е рано да се каже, предвид, че въпросът е на много начален етап, за да се правят заключения.