За бежанците и бедните мигранти бягството от страната им може да е страшно и няма гаранция, че ще бъдат добре дошли, където и да пристигнат. За един далеч по-малък брой богаташи обаче историята е различна. Все повече страни ги приемат с отворени обятия, стига да носят със себе си достатъчно пари.

В проекта "Злато за визи" репортери на Международния журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP) разказват за сенчестия бизнес с продажба на безвизово пътуване и дори на гражданство на богати хора, включително на такива, които биха предпочели да не казват от къде идват парите им.

Историите са част от Световния антикорупционен консорциум, партньорство между OCCRP и "Трансперънси интенешънъл", в сътрудничество с неправителствената организация "Глобал Уитнес".

Ако можехте да живеете където и да е по света, къде бихте избрали? Популярната детска игра се превръща в реалност за все повече богати хора. Т.нар. "златни визи", родени преди повече от 30 години като начин за наливане на пари в слабата икономика на карибската островна държава Сейнт Китс и Невис, са се превърнали в световен бизнес за милиарди долари, включващ над 20 страни.

Правилата са различни в отделните държви, а правителствата се опитват да запазят подробностите скрити. Основната идея обаче е ясна: в замяна на значителни инвестиции богати хора могат да станат имигранти в растящ брой привлекателни по една или друга причина страни, включително в Европейския съюз.

Според защитниците на програмата тя отразява зората на истинското глобално общество, в което "гражданите на света" имат свободата да избират къде да живеят, как да пътуват и къде да инвестират.

Критиците казват, че системата е уязвима на корупция и е несправедлива, тъй като предлага на богатите хора свободата на движение, която е отказвана на милиони бежанци, живеещи в отчайващи условия, и освен това улеснява укриването на данъци. Според недоволните от схемата бежанската криза е била предизвикана от същите автократични лидери и корумпирани служители, които използвата програмата "Златна виза". Разследващите органи смятат, че притежанието на втори и трети паспорт е много полезен инструмент за престъпници, данъчни измамници и хора, които перат пари.

Идеята на "златните визи" е проста - правителствата изтъргуват гражданство или пребиваване срещу, обиковено значителни, инвестиции. Законовата уредба е различна в отделните страни, а изискванията може да включват инвестиции в бизнес, недвижимо имущество или държавни облигации. В някои държави сред критериите е и определен период на пребиваване.

Под една или друга форма над 20 страни или територии в момента предагат "златни визи". Сред тях са и 13 европейски държави - Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Монако, Португалия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство. Австрия, Кипър и Малта предлагат програми и за гражданство, и за пребиваване.

През последните години Черна гора започна да дава почетно гражданство на инвеститори и обмисля да въведе "златни визи". Армения също търси начин да създаде подобна инвестиционна схема. В Унгария прогамата съществуваше между 2013 и 2017 г. и може да бъде подновена след парламентарните избори през април.

Журналисти, работещи в партньорство с "Трансперънси Интернешънъл", разказват за случаи в седем държави членки на ЕС (Австрия, Кипър, Унгария, Латвия, Литва, Малта и Португалия), в които съществува програмата, както и за предложените програми в Армения и Черна гора. Историите показват как европейски държави на практика продават достъп до шенгенската безвизова зона и дори европейско гражданство на чуждестранни инвеститори при слаба прозрачност и без необходимите проверки.

Във всичките седем държави има известна тайнственост около получателите на "златни визи". Източниците на богатството им не са проверени в достатъчна степен и обществото не разполага с необходимите подробности за инвестициите и кой в крайна сметка има полза от тях. Така "златните визи" създават възможности за настоящи и бивши служители да избегнат преследване и да прехвърлят незаконни средства през границите.

Черна гора, която в момента води преговори за присъединяване към ЕС, е дала гражданство на хора, получили обвинения в други юрисдикции, като бившия премиер на Тайланд и бившия министър по сигурността на Палестина - и двамата с обвинения съответно за корупция и незаконно присвояване на средства.

Сред новите граждани на ЕС са хора от т.нар. списък Кремъл, смятани за близки до президента на Русия Владимир Путин (случая в Малта); и Татяна Юмашева, дъщеря на бившия руския президент Борис Елцин (в Австрия).

Европейският парламент предупреди за рисковете от схемата през януари 2014 г. в резолюция за продажбата на европейско гражданство. Еврокомисията ще публикува доклад по темата по-късно тази година.

Журналисти на "Биволъ", който е партньор на OCCRP, разказват за противоречивите резултати от програмите в България. Едната от тях изглежда напълно неработеща, докато и двете са уязвими заради техническа подробност, която би могла да обогати отделни банкери, а не държавата.

Ускорената процедура свързана с тези 1 млн. евро е въведена през 2013 г. и допълва съществуваща започнала по-рано програма, според която инвестиция от 500 000 евро дава право на гражданство след пет години постоянно пребиваване. Новата програма позволява процесът да бъде ускорен в рамките на две години, ако кандидатите дадат още 500 000 евро.

Репортери от "Биволъ", обаче са намерили доказателства, според които новата програма не е ефективна. Те са разкрили вратичка, която позволява на чужденците и в двете програми да изпълнят изискванията за инвестиции с банков заем, което означава, че българско гражданство може да се "купи" с малки или никакви реални инвестиции в страната.