Да защити "малките" езици, сред които попада и българският, и да улесни запазването на връзката между учениците в чужбина и родния им език. Това е най-общо целта на разгледаната в края на март в Комисията по петиции на Европейския парламент петиция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

Тя е внесена преди година с подписите на хиляди българи зад граница и в голяма степен е насочена към семействата, които се възползват от правото си на свободно движение в Европейския съюз и се установяват за период от време в друга държава. Това разказва пред "Дневник" евродепутатът Светослав Малинов (ДСБ, Европейска народна партия), който подкрепя петицията от самото начало. Сред основните цели е българчетата да бъдат стимулирани да изучават родния си език в чужбина чрез оценяването на знанията им и признаването на тази оценка или сертификат, например при кандидатстване във висше учебно заведение, допълва Малинов, който предложи дебатът по темата да продължи в пленарната зала на Европейския парламент.

В документа се посочва, че Асоциацията на българските училища в чужбина "призовава Европейския съюз да подпомогне и допълни действията на държавите членки за осигуряването на правна и административна възможност за полагане на матура или друг вид езиков изпит по всеки един от официалните езици на ЕС, в това число и по български език, във всички държави членки. С цел осигуряване на равнопоставеност и облекчаване на мобилността на семейства с ученици в среден курс на образование в ЕС настояваме резултатът от такъв изпит да се вписва в дипломата за завършен етап от обучение на съответната национална образователна система на държавата - членка на ЕС, където учи и живее ученикът".

В нея се отбелязва, че "повечето държави - членки на ЕС, не предвиждат възможност за явяване на матуритетен изпит по т.нар. малки европейски езици извън изучаваните пет основни езика – английски, френски, немски, испански и италиански, което дискриминира учениците, носители на тези "малки" езици, като официални езици по конституция на държавите членки".

Вносителите настояват "Европейската комисия да включи въпроса в програмата си и да събере необходимите данни от всички държави членки за възможността всички по-слабо разпространени езици да бъдат включвани в оценки, точки, кредити, балове, нива, необходими за кандидатстване във висши учебни заведения, и по-общо за всякакви количествени и качествени критерии за равнището на квалификация на младите хора в Европа", а Съветът на министрите на образованието да сформира работна група по въпроса.

Камелия Конакчиева, която е един от петиционерите и член на Асоциацията на българските училища в чужбина, обяснява пред "Дневник", че в петицията се иска всяка езикова компетентност, независимо на кой език, да бъде оценявана равностойно при завършване на средно образование навсякъде в Европа. Или конкретно, когато един ученик владее език, познанията му да могат да бъдат оценявани независимо дали езикът се преподава или не в държавата, в която учи и живее.

По думите й проблемът възниква, когато български деца учат и живеят в държави, в които българският не се преподава. Когато тези деца владеят езика (дали наскоро пристигнали от България, или учили с родителите си у дома, или учили в организирани български неделни училища), те биха искали тези познания да се оценят така, както се оценяват другите изучавани езици. Според нея няма причина познанията по български (както и по всички други 18 по-рядко разпространени официални езика) да не се ценят в Европа на многоезичието и мобилността.

Случва се това да бъде пречка за мобилност за семействата, защото ученик в гимназия може да се окаже с различни от учените в другата държава езици и съответно да не може да навакса. Рискът това да отслаби дипломата му и шансовете му за висше образование е сериозна спирачка, допълва Конакчиева.

По думите й без стимул за изучаване на тези езици много младежи се задоволяват с ограмотяване и преустановяват по-нататъшно изучаване или поддържане след начален или основен курс. Това често им затваря вратите към държавите по произход и представлява загуба на ценен капитал и пречка за многопосочната мобилност.

Според Конакчиева възможности за изучаване на български език зад граница има все повече, но те почти изцяло се дължат на самоорганизацията на семействата с деца и учители в чужбина. След 2009 г. Министерството на образованието и науката е пристъпило към финансово подпомагане на подобни организации, което насърчава и облекчава процеса.

Но пък възможности за полагане на изпити, тоест оценяване на придобити знания, има, обяснява Конакчиева. В Ирландия след 2007 г. са въведени матури по всички европейски езици, дори и непреподавани при тях. В Унгария се приемат равносилно с матурите езикови сертификати, издадени от акредитирани тестови центрове, членове на европейските асоциации за оценяване на езици по ОЕРРЕ, EALTA и ALTE.

Между тези два модела има и други държави, в които съществуват макар и частични възможности. Във Франция се държат матури, но не по всички езици и не за всички профили средно образование. Българският, когато е допустим, носи в пъти по-малко точки от други езици, понякога дори и по-редки от българския, като фински например. В балтийските държави, Румъния, Обединеното кралство съществуват споразумения за приемане на езикови сертификати за някои езици.

Според Конакчиева сред българските деца в чужбина има желание да изучават родния си език, но възможностите са толкова ограничени и стимулите толкова невидими, че в момента учат 5 до 10% от децата с българско гражданство в училищна възраст, тоест най-силно желаещите, тези на най-активните семейства, на хората с възможности и/или със съзнание, че е много важно за децата. Понякога тези семейства проявяват невероятна упоритост и полагат огромни усилия за поддържането на езика у децата им.

Би било интересно да се направи сравнително проучване за това как отделните държави членки се грижат за поддържането на езика у диаспорите си, казва Конакчиева, според която при една от най-тежките демографски ситуации България провежда една от най-срамежливите езикови политики за гражданите си в чужбина. Парадоксално, но вероятно е една от редките държави, разписали в конституцията си задължение за изучаване на езика, където и да се намират гражданите й.

Светослав Малинов обаче отбелязва, че предизвикателствата, които остават пред петицията в Брюксел, не са малки. Макар че по време на разискванията не се чуха гласове против нея, това не означава, че няма скрити такива, казва евродепутатът.

Според Конакчиева съпротива по пътя на реализирането може да дойде от администрациите, тоест от министерствата на образованието. "Те ревностно пазят предоставената им от договорите компетентност в областта на образованието и трудно се съгласяват на съвместни мерки. Ще трябва да им се докаже, че става въпрос за административна, а не образователна мярка. Че не става въпрос дори за образование, а за мобилност. И че дори и в областта на образованието има правна възможност за обвързващи координационни или допълващи мерки по чл. 165 от Договора за функционирането на ЕС в общоевропейска полза, а именно по-качествено и по-достъпно образование за децата ни", обяснява тя.