В критичен доклад Брюксел настоя Турция веднага да отмени извънредното положение
Турция трябва незабавно да прекрати извънредното положение, наблюдава се сериозно отстъпление от независимостта на съдебната система, а гражданските права са системно нарушавани. Това се казва в доклада на Европейската комисия за постигнатото от страната при изпълнението на политическите и икономически реформи по пътя към ЕС.
Отбелязва се, че извънредното положение, обявено след опита за преврат на 15 юли 2016 г., продължава да е в сила. "ЕС, който незабавно и силно осъди опита за преврат, потвърди пълната си подкрепа за демократичните институции на страната и призна легитимната нужда на Турция да предприеме бързи и пропорционални действия в лицето на такава сериозна заплаха", се казва в доклада. Според него обаче непропорционалността на предприетите мерки като масовите уволнения, арести и задържания продължава да буди сериозна тревога. Турция трябва веднага да отмени извънредното положение, се настоява в доклада.
В него се подчертава, че приетите до момента декрети не са били подложени на надлежен и ефективен контрол от страна на парламента и дълго време не са били отворени за проверка от страна на правосъдните органи, като нито един от тях не е бил обект на решение от страна на Конституционния съд. Тези извънредни декрети са ограничили някои граждански и политически права, включително правото на свободно изразяване и свободата на събиране, казва още Европейската комисия.
Отбелязва се, че през април 2017 г. Турция проведе референдум, с който одобри конституционни промени, въвеждайки президентска система. Тези промени според Венецианската комисия застрашават разделението между изпълнителната и съдебната власт, припомня еврокомисията.
По време на извънредното положение ключови функции на парламента като законодателен орган са били ограничени. Пространството за диалог между политическите партии още повече е намаляло в парламента. Ролята на президента над изпълнителната власт се е увеличила след прехвърлянето на някои правомощия към държавния глава чрез извънредни декрети.
Гражданското общество е било подложено на засилващ се натиск, особено в лицето на големия брой арести на активисти, включително на защитници на човешките права.
Правителството реформира правната рамка за гражданско-военните отношения и увеличи правомощията на изпълнителната власт над военните значително. Макар правителството да има законното право да се бори с тероризма, то носи също така отговорността да гарантира спазването на правата на човека, върховенството на закона, основните свободи и пропорционалното използване на сила.
Отбелязва се, че през изминалата година се наблюдава сериозно отстъпление от независимостта на съдебната система.
Изтъква се добрият напредък в областта на миграцията и политиката за убежище, както и че Турция остава ангажирана с прилагането на споразумението с ЕС от март 2016 г. за мигрантите по източния средиземноморски път. Припомня се, че в началото на февруари Турция е подала в Европейската комисия работен план за това как възнамерява да изпълни седемте оставащи критерии за визова либерализация. Еврокомисията оценява предложенията и се очакват допълнителни консултации с Анкара по въпроса.
По отношение на регионалното сътрудничество, международните задължения и отношенията с държавите членки Турция е изразила подкрепа за разговори за Кипър между лидерите на двете общности, но няма напредък по нормализирането на двустранните отношения с Република Кипър.
Сътрудничеството с Гърция и България за миграцията е било засилено, но напрежението в Егейско море и в Източното Средиземноморие не е довело до добри съседски отношения и е подкопало регионалната стабилност и сигурност. Двустранните отношения с няколко държави членки са се влошили и е имало моменти на обидна и неприемлива реторика. Припомня се, че Европейският съвет е изразил сериозно безпокойство заради продължаващото задържане на европейски граждани в Турция, включително на двама гръцки войници.
За икономиката се отбелязва, че е напреднала и може да бъде смятана за функционираща пазарна икономика, но ръстът е съпътстван от значителни макроикономически дисбаланси. Тенденцията към засилване на държавния контрол върху икономическата област и действията срещу компании, бизнесмени и политически опоненти и техния бизнес са влошили бизнес средата.