Решението за приема на държавите в така наречената чакалня на еврозоната (или механизма ERM 2) го взимат Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавите, членки на европейския валутен съюз. Това подчерта заместник–председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис по време на състоялия се днес в София граждански диалог на тема "България в еврозоната - въпроси и отговори".

По думите на Домбровскис еврокомисията само улеснява тези дискусии. След това нещата опират до точната последователност. "Присъединяването към еврозоната означава присъединяване към банковия съюз и трябва да дискутираме включително с ЕЦБ какво значи това в реално изражение. Смятам, че това е нещо, което е постижимо в близкото бъдеще. Предполагам, че още по време на българското европредседателство може да се включим в този процес и в разумни срокове да стигнем до това България да се присъедини към ERM –2", посочи той.

Попитан по-късно отново за времевия диапазон за влизане в чакалнята за еврозоната, той повтори, че "реално е този процес да върви още през българското председателство, но прогнози колко точно месеца е трудно да се правят. Премиерът Борисов каза днес, че може би в рамките на година мисля, че това е съвсем разумен график и съвсем постижимо".

Позицията на еврокомисията е, че подкрепя България за ERM-2, решението зависи от ЕЦБ и сега трябва да убедите партньорите си, за да достигнете положително решение. Българското правителство работи активно в тази посока, посочи той.

Домбровскис обясни, че новото за България за разлика от другите членки на еврозоната е, че присъединяването към валутния съюз значи и влизане в банковия съюз.

На въпрос дали има изискване България първо да влезе в банковия съюз и после в чакалнята за еврозоната, както обяви днес Бойко Борисов, Домбровскис отговори, че точните измерения на присъединяването към банковия съюз в момента се дискутират с ЕЦБ, защото те вземат тези решения. Това е нов проблем и нов въпрос, който нямахме преди, че присъединяването към еврозоната означава присъединяване към банковия съюз. Не мога предварително да определя, допълни той.

Домбровскис определи

Той подчерта, че когато неговата страна, Латвия, е приела единната валута, е трябвало да преодолее много страхове и да положи много усилия, за да стабилизира нещата. От гледна точка на икономиката е имало явни ползи и положително влияние върху растежа и повишаването на жизнения стандарт, а от политическа гледна точка членството в еврозоната е поставило Латвия в центъра на ЕС. Домбровскис изтъкна силните страни на България – фискалната политика, балансирания бюджет, но подчерта, че са необходими още много усилия. Според него в Латвия пътят към еврото е бил много дълъг и труден, но си е заслужавало, защото е дало възможност за подобрение на жизнения стандарт.

Вицепремиерът Томослав Дончев, който също участваше в дискусията, каза, че е недопустимо формирането на нови критерии за членство в еврозоната, но този въпрос има и политическо измерение.

В отговор на питане дали след приемането на еврото ще има инфлация той обясни, че при реален пазар спекулативното увеличение на цените не е възможно, може само временна флуктуация в началото, а инфлацията ще е тази от еврозоната.

На въпрос за евентуалното вдигане на цените след приемането на еврото Валдис Домбровскис каза, че това е един от ефектите и винаги има разходи по промяната, но ползите са много по-големи. Този процес трябва да бъде управляван, посочи той, като обясни, че в Латвия е имало споразумение с бизнеса

Домбровскис призна, че в страната му две години след приемането на еврото хората са казали, че цените са се увеличили, но изтъкна, че стабилността на цените може да бъде реално управлявана в процеса на приемане на единната валута.

По думите му има тенденция държавите с фиксирани обменни курсове по-бързо да се присъединяват към еврозоната в сравнение с тези с плаващи обменни курсове. Присъединяването към еврото не ви освобождава от отговорната фискална политика, настоя Домбровскис, като отново изтъкна фискалната дисциплина и благоразумната политика на България за дълъг период от време и настоя след приемането на единната валута тази политика да продължи.

Томислав Дончев изрази оптимизъм, че сценариите за българската икономика след приемането на еврото са само положителни. Той изтъкна, че в еврозоната има държави с дълг 10% от БВП и такива с дълг 180% от БВП и обясни, че няма връзка между двете неща, а дълговата криза, през която премина Европа, не се е дължала на еврото. Според него, ако не беше във валутния съюз по време на кризата, Гърция щеше да банкрутира. Еврото обаче, по неговите думи, има връзка с доверието на пазарите и инвеститорите и е улеснение дори от гледна точка на един турист. Европа се разделя на ядро и периферия, някои държави не искат да са в ядрото, но мястото на България е там, настоя Дончев.

Като

той посочи твърдението, че след приемането му България ще плаща дълговете на Гърция или че цените ще скочат, а доходите ще паднат.

Ние спазваме всички изисквания за дълг и дефицит, но не можем да се ползваме от предимствата на това, каза още Дончев, като допълни, че предстои разговор как да убедим еврозоната, че ще има ползи от приемането ни в еврозоната.

Валдис Домбровскис подчерта, че доскоро еврокомисията е оценявала България като икономически дисбалансирана, но този европейски семестър се е решила страната да се придвижи от групата на високите дисбаланси към тази на ниските дисбаланси.

По думите му в сравнение с Латвия за България влизането в еврозоната ще е много по-лесно, защото макроикономическите й показатели са много по-убедителни, а Латвия е преминала през криза след приема й в ERM –2. Според него еврото ще доведе до по-бързо сближаване между България и останалите държави. Той подчерта, че единната валута не е панацея. В отговор на въпрос Домбровскис отново изтъкна, че ефектът на увеличение на цените при въвеждането на еврото в последните присъединили се държави е бил много слаб (0.1%-0.3%).