Време за равносметка и няколко черни точки в полето на България. Така може да се обобщи четвъртият месец от българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Предизвикателствата не бяха малко нито на световната, нито на българската сцена. В София и Брюксел имаше важни срещи - достатъчно е да споменем неформалния съвет на министрите на икономиката и финансите на ЕС или форума за суперкомпютрите в съюза - но повечето бяха отразени предимно формално по медиите, фокусирани върху български политици и министри, а не върху важни и интересни гости.

Страната, която иска да е пример за Западните Балкани, не показа, че поне се опитва да следва високи стандарти. В средата на месеца кметът на район "Младост" Десислава Иванчева бе показно арестувана в центъра на София, а впоследствие бе обвинена за подкуп в особено големи размери. Въпросите около задържането ѝ се множат.

А думите на прокурор Илиян Рангелов, един от наблюдаващите обвинители по разследването, че "с действията си, изнудвайки строителен предприемач, кметът на район "Младост" Десислава Иванчева е навредила на имиджа на страната в ЕС по време на европредседателството, тъй като е допринесла за схващането, че България е най-корумпираната страна членка", по всяка вероятност ще се окажат верни. Именно срещу това схващане бяха направени немалко заявки преди началото на европредседателството, което трябваше да покаже България в по-добра светлина.

Седмица преди заподозряната Иванчева да бъде държана с белезници над пет часа на столичен булевард, министър Лиляна Павлова заяви пред пред БНТ, че негативните новини за България в чуждите медии са намалели до едва 5% от почти 18 хиляди публикации за изминалите първи три месеца от европредседателството.

Този медиен комфорт се оказа в разрез с поредния годишен доклад на "Репортери без граници", според който България е не само медийно най-несвободната държава от ЕС, но и е единствената в съюза в категорията "трудна ситуация". Частта, посветена на България, е озаглавена "Непрозрачни и корумпирани" и в нея се казва, че са "масово разпространени корупцията и тайното договаряне между медии, политици и олигарси". Никой на Балканите, включително страни, кандидатстващи за членство в ЕС, не е по-зле в класацията на базираната в Париж организация.

Това бе посрещнато от вероятно най-многотиражния български таблоид със заглавие "Репортери без граници показаха, че са платени без граници", подзаглавие "Смъкнаха рейтинга ни, за да отмъстят за разобличаването на задкулисните им обвързаности" и примитивен колаж с известни български издатели и журналисти. Изданието е "Телеграф" и е едно от получаващите хиляди левове по комуникационната кампания за българското европредседателство.

Надали, обявявайки програмата със събития на българското европредседателство организаторите са се надявали на толкова голям медиен отзвук. И надали са предполагали, че отзивите ще са предимно негативни. Историята тръгна от статия в EurActiv, в която участници се оплакват, че събитието било пример за това какво не е младежко участие, имало режисирани аплодисменти и се предлагал безплатен алкохол на вечерно празненство, на което "полуголи" жени танцували по масите.

Информацията предизвика истинска партийна буря и взаимни обвинения за провалената среща. В декларация от парламентарната трибуна зам.-председателят на група на "БСП за България" Весела Лечева поиска извинение от министрите Лиляна Павлова и Красен Кралев, които по думите ѝ нямало да си попадат оставките, въпреки че такава е европейската практика при такъв организационен гаф и провал. "Правителството се провали и не казваме това със злорадство, защото това е петно за цяла България. Премиерът съветва младите да стават овчари и да се размножават, но опростачването на политиката е основната причина да се разделяме с децата си", каза Лечева.

В отговор в кулоарите на парламента говори лидерът на младежката организация на ГЕРБ и зам.-министър на външните работи Георг Георгиев, който обвини БСП в опити за спекулации и интриги.

Спортното министерство пък се оправда, като излезе с позиция, според която "обратната връзка от провеждането на европейската младежка конференция показва изключително позитивни отзиви от всички страни, излъчили младежки делегати".

В международен план съвместните удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу режима на сирийския президент Башар ал Асад бяха изпитание за единството на ЕС, но далеч не получиха единодушната подкрепа на държавите членки.

Всички страни членки са на мнение, че използването на химически оръжия на 7 април срещу бунтовническия бастион Дума в близост до Дамаск - за което е обвиняван сирийският режим - е неприемливо и не трябва да остане ненаказано. 28-те държави обаче са разделени. От едната страна на шахматната дъска са Франция и Великобритания. От другата са неутралните. По средата са членове на НАТО, много от които са на различно мнение по отношение на ударите.

Четвъртият месец европредседателство съвпадна и с донорската конференция за Сирия в Брюксел, на която вицепремиерът Екатерина Захариева заяви, че трябва най-после да бъдат признати допуснатите грешки за Сирия и да започнат компромисите.

Междувременно от няколко трибуни министърът за европредседателството Лиляна Павлова похвали България за свършената работа досега.

В отчета си, който направи и пред българските депутати, тя изтъкна, че българското председателство е предложило нов подход и нова философия в темата за реформата на общата европейска система за убежища, както и че се готви "Декларация от София", която да увенчае срещата на върха за Западните Балкани през май.

Павлова изброи по кои досиета България е завършила успешно работата и какво предстои до края на председателството през юни. Не липсваха нападки от страна на депутатите, а Цветан Цветанов от ГЕРБ заяви, че единствено Кристиан Вигенин от "БСП за България" не се е вписал в реториката на левицата и саботирането на европредседателството.

След бурния четвърти месец сега предстои кулминацията на българското председателството, а именно срещата за Западните Балкани на 17 май. Дали тя ще поизлъска имиджа на страната? Ще успее ли България да постигне консенсус и да доведе на масата за преговори държавите, които не признават Косово? Или това ще е просто формално събитие без реални политически последици? Отговорът зависи от уменията на българската дипломация да постигне компромис по нелеката тема за евроинтеграцията на региона.