Църквата остана встрани от дебата преди референдума за абортите в Ирландия
Три десетилетия след като Ирландия въведе конституционна забрана за абортите, църквата, която имаше основна роля за това забраната да бъде приета, сега е второстепенен играч в битката за отмяната й, пише "Ройтерс".
Вотът на 25 май за това дали да бъде премахната забраната от 1983 г. ще покаже доколко се е променила Ирландия, някога една от най-социално консервативните и силно католически страни в Европа.
Проучванията показват, че лагерът за отмяната води, но резултатите са много по-близки в сравнение с преди три години, когато Ирландия стана първата страна, подкрепила гей браковете на национален референдум. Един на всеки пети все още не е решил как ще гласува и това вероятно ще се окаже решаващо за резултатите.
Както в случая с гей браковете, ролята на църквата и сега е сложна. Някои са на мнение, че църквата трябва силно да защитава едно от основните си учения. Според други морализирането от страна на обрекли се на безбрачие свещеници може да се окаже контрапродуктивно.
"Не трябва да сте част от която и да религиозна традиция, за да се съгласите, че човешкият живот трябва да бъде защитен... Правото на живот е на първо място въпрос, свързан с човешките права". Това се казва в листовките, които раздава активистката срещу либерализирнето на режима Вики Уол.
Религията бе в центъра на вниманието, когато Ирландия гласува да забрани абортите на референдум през 1983 г., описан от колумниста Джийн Кериган като част от "морална гражданска война" между консервативните католици и прогресивните либерали за бъдещето на страната.
Осмата поправка, която гарантира равните права на живот на майката и на нероденото й дете, бе предложена от коалиция на католически групи, опасяващи се, че Ирландия може да последва САЩ и Великобритания в разширяването на достъпа до аборти.
Резултатът показа дълбочината на католическото влияние в Ирландия. Но освен това консолидира опозицията, когато последиците от забраната станаха явни в поредица от съдебни дела и то на фона на скандалите за сексуални злоупотреби от страна на свещеници, разклатили доверието в църквата.
Ирландия бе вцепенена през 1992 г., когато на 14-годишна жертва на изнасилване бе забранено със съдебна заповед да напусне страната, след като казала на полицията, че планира да направи аборт. Разпореждането бе отменено от Върховния съд на основание, че животът й е в риск заради опасност да се самоубие.
След референдум по-късно същата година жените получиха правото да напускат страната, за да направят аборт. Близо 3000 жени заминават за Великобритания всяка година с тази цел.
През 2012 г. 31-годишна индийска имигрантка почина от сепсис вследствие на усложнена бременност, след като й било отказано да направи аборт, който би спасил живота й. Последвалото недоволство доведе до приемането на законодателство, позволяващо да се направи аборт, когато животът на жената е в опасност.
Църковна битка
На фона на наближаването на референдума църквата едва наскоро започна да се включва по въпроса, като постави плакати на няколко църковни сгради и позволи на активисти срещу абортите да говорят от амвона по време на литургия.
Дребните включвания предизвикаха рядко срещано обществено разделение. Либералната Асоциация на католическите свещеници, която представлява повече от 1000 свещеници в Ирландия, определи проповедите като "неподходящи и неразумни". "Като лидери на асоциация, съставена от мъже, които не са женени и нямат собствени деца, не сме в най-добрата позиция да бъдем догматични по въпроса", заяви асоциацията.
През последните дни обаче писма на някои от 25-те епископи в страната използват все по-емоционален език в защита на забраната. "Не трябва да сме наивни за това какво се поставя под въпрос на този референдум. Това е огромна борба между светлината и тъмнината, между живота и смъртта", написа епископ Клойн Уилям Крийн. "Приканвам ви да ИЗБЕРЕТЕ ЖИВОТА!", продължава писмото.
Активисти и от двете страни казват, че като цяло избягват религията, защото се страхуват да не отчуждят нерешилите как да гласуват и защото тя просто не е толкова релевантна, колкото е била преди.
Според преброяване от 2016 г. 78% от ирландците се определят като католици (през 1991 г. те са представлявали 92%), 10% казват, че не изповядват никоя религия, а 3% се определят като протестанти.
"Мисля, че да се казва на избирателите да гласуват по определен начин, защото Господ го иска, няма да донесе победа на никоя страна", казва Джон Макгуирик, говорител на групата за запазване на осмата поправка. Той описва кампанията като "много по-светска битка", отколкото през 1893 г. Въпреки че на скорошен протест срещу абортите се появиха религиозни изображения, активистите се фокусират повече върху науката за това как се развива плодът на различните етапи от бременността.
22-годишната Фей Каръл казва: "Става въпрос за факта, че... жените не получават думата за това какво правят с телата си заради осмата поправка".
Според други, след като много жени пътуват, за да направят аборт, или си поръчват хапчета през интернет с тази цел, той трябва да бъде признат и интегриран по безопасен начин в системата за здравеопазване.
"Да се иска от една жена да умре, за да може да сложи край на бременността си... Да се иска от една жена, която е била изнасилена, да износи плода си до край, това са неприемливи рискове и неприемливи ситуации", смята Рона Махони от намиращата се в Дъблин Национална акушеро-гинекологична болница.
Дори и без активната намеса на църквата, някои активисти "за" отмяната се опасяват, че консерватизмът, свързан с ирландската католическа традиция, все още може да ръководи възгледите на много гласоподаватели.