Иван Исаилович, кмет на малкия сръбски град Крупан, следващата седмица заминава да търси инвеститори, но не в Мюнхен или Париж, а в Истанбул – знак за растящото влияние на Турция сред страните от Западните Балкани, което тревожи някои държави - членки на ЕС, пише "Ройтерс".

Предвид, че разширяването на ЕС остана встрани на фона на Брекзит и последиците от дълговата и миграционната криза, регионът се превръща в поле за властови игри между ЕС и Турция, като Русия и Китай също съперничат за влияние.

Исаилович иска работни места за бедната изолирана общност, разположена в гориста местност близо до западната граница на Сърбия с Босна. А изборът му за това къде да ухажва компании отразява желанието на Турция да инвестира пари и да упражнява "мека" сила в балканските страни.

Една турска компания вече създаде 300 работни места в текстилна фабрика в Крупан, а политическите връзки между Белград и Анкара помогнаха да се осигури най-голямата инвестиция за последните 30 години в града, който бе сериозно засегнат от наводнения през 2014 г.

Засилва се усещането, че правителствата и инвеститорите в Западна Европа пренебрегват малките и разделени пазари в региона, намиращ се в задния им двор. "Турските инвеститори отиват в слабо развитите райони за разлика от инвеститорите от западните страни", коментира председателят на сръбската търговска камара.

Лидерите на ЕС се срещнаха с колегите си от Сърбия, Албания, Босна, Черна гора, Македония и Косово миналата седмица и се договориха да изградят повече енергийни връзки и да работят по-тясно по въпроси от борбата срещу тероризма до контрола на миграцията.

Това обаче беше първата такава среща от 15 години насам и ЕС даде ясно да се разбере, че те не могат да очакват бърза писта за присъединяване към блока. "Днес не се преструвахме, че всичко е ясно и просто", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на срещата в София.

Според сръбската търговска камара 20 турски фабрики или са били отворени през изминалата година, или са в процес на строеж в страната, която има исторически връзки с Русия. Обемът на търговията между Турция и шестте страни от Западните Балкани, искащи да се присъединят към ЕС, се увеличава постоянно от години – от 435 милиона долара през 2002 г. до 3 милиарда долара през 2016 г., като тази със Сърбия представлява почти една трета от общия обем. Турция е третият по големина инвеститор в Косово.

Някои европейци са разочаровани, че регионът може да попадне в турската сфера на влияние, докато Анкара упражнява влияние чрез културата и с бизнес сделки. "Данните показват, че ЕС е търговски партньор номер едно в региона, но някои държави членки са притеснени от меката сила на Турция в региона", коментира западен дипломат.

В Босна, етнически разделена страна, в която мюсюлманите са мнозинство, Турция е похарчила 300 милиона евро за проекти, включително за възстановяването на джамии и паметници от османско време.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който има хладни отношения с някои лидери от ЕС, дори проведе митинг в босненската столица Сараево в неделя, след като Германия и Австрия забраниха агитация на своя територия преди извънредните избори през юни в Турция (в тези страни живеят стотици хиляди с турско гражданство, подкрепящи управляващата в родината им Партия на справедливостта и развитието). През уикенда транспортните министри на Босна и Турция подписаха писмо за намерение за изграждането на магистрала, свързваща Белград и Сараево, която се смята, че ще струва 3 милиарда евро, но досега беше блокирана от босненските сърби, които оспорват името му.

Ердоган говори, след като френският президент Еманюел Макрон отхвърли възможността за бързо разширяване на ЕС. "Не искам Балканите да се обърнат към Турция или Русия, но не искам и Европа, която функционира трудно с 28 членки днес, а утре с 27, да реши, че можем да продължим да бързаме, утре да станем 30 или 32 държави членки със същите правила", заяви той пред Европейския парламент през април.

Избирателите на ЕС са предпазливи за разширяването към региона с редица проблеми, включително организирана престъпности и гранични спорове. Но Турция има различни нагласи, които изразява чрез всичко, започвайки от религията и стигайки до образованието и културата.

Миналия месец Косово арестува и депортира петима турски граждани, които Анкара искаше, заради твърдения за връзки с училища, финансирани от движението на Гюлен, което Ердоган обвинява за проваления опит за преврат през 2016 г.

От 2000 г. насам Турция участва в редица регионални инициативи, насърчаващи по-тясното сътрудничество между Босна и Сърбия и Босна и Хърватия. По-рано тази година тя обеща да финансира изграждането на магистралата от Белград до Сараево.