Може ли сръбското зеле да спечели славата на шампанското и сиренето Стилтън
Пармска шунка. Шампанско. Сирене Стилтън. Шотландско уиски. Какво е общото между тях? Това са все продукти със защитено географско указание, което значи, че само продукти от дадения регион, които покриват определени критерии за производство и качество, може да използват въпросното наименование, пише "Ройтерс".
Но могат ли сръбското зеле или смокините от Турция да постигнат същия успех? "Да" е отговорът, който дават експерти, обединили сили миналата седмица в опит повече малки фермери да могат да извлекат ползи от престижното местно наименование.
"Потенциалът (за географски указания) в тази част от Европа е огромен", казва Якуб Яшински от Полската академия към Научния институт за селскостопанско развитие. Той дава за пример успеха на "Кифличките на Свети Мартин" от Познан, Полша, които спечелиха защита преди десетина години. От тогава производството им се е увеличило над два пъти. "(Географското указание) е инструмент за развитие на местните общности и подпомагане на малките производители", коментира Яшински.
Емили Вандеканделаере от Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН определи географските указания като "стратегически инструмент" за облагодетелстване на малките фермери. Според скорошно проучване на девет продукта, сред които сръбското зеле от Футог, географското означение е увеличило цените им с до 50%.
Репутация и достъп
Осман Оскан произвежда черни смокини в северозападния турски регион Бурса, където около 1700 малки производители на смокини опитват да се възползват от географското указание на продукта.
"Бихме искали да защитим репутацията на нашия продукт, да улесним достъпа до пазара, да спечелим по-висока цена... и да предотвратим заблуждаващото използване на името "черни смокини Бурса", казва Оскан.
Процесът обаче може да бъде дълъг и труден. На Камерун например му отнело повече от пет години, за да регистрира белия пипер.
Фермерите все още са изправени пред трудности, от болести до подобрение на проследимостта на продукта, но ефектът е видим, коментира Еманюел Нсеново, от Асоциацията на производителите на пипер от Пеня в Камерун. По думите му парите са позволили на хората да си купят къщи и да изпратят децата си на училище.
Вандеканделаере признава, че за малките фермери е трудно да управляват процеса и изискванията и затова FAO им предоставя техническа подкрепа.
По думите на Яшински получаването на статута само по себе си може да не доведе до успех, тъй като производителите се нуждаят от участието на министри и институции, работещи за селскостопанското развитие, както и от потребителите. "Потребителите трябва да знаят защо трябва да плащат повече за продукти с географско означение... че това е нещо специално, че има история зад продукта", отбелязва той.